Уникат!

Компактдискът показва един по-различен, по-обособен издателски възглед от страна на известната вече и у нас фирма "Хенслер Класик". Това е действително издание за елитна публика, издание, което ще направи щастлив всеки един от ерудираните музикални любители. Тези, които обичат да сравняват, да търсят, да слушат, да се озовават под повърхността.
Среща с два мита - баща и син Клайбер. Ерих и Карлос Клайбер се срещат на една странна за немски диригент територия - тази на Втората симфония от Александър Бородин. Тук дори в малко ироничен контекст трябва да добавя, че тя е известна като "Богатирска". Точно така! Компактдискът съдържа два записа на симфонията - в двете визии на бащата и на сина. Още по-вълнуващо е, че и двата записа на творбата са документални.
Ерих Клайбер е изпълнявал най-известната симфонична творба на Бородин през 1947 година (20 декември) с оркестъра на NBC - знае се, че това е американският оркестър, създаден от Артуро Тосканини десет години преди това. Целта е била предимно музика за директно радиоизлъчване - музика, която тогава, при благословеното отсъствие на телевизията, се е слушала от стотици хиляди в цяла Америка.
Карлос Клайбер е изпълнил симфонията с Щутгартския радиооркестър на 12 декември 1972 година (оттогава е регистрацията).
Едно припомняне: Карлос Клайбер почина на 13 юли 2004 година, малко след като навърши 74 години. Светът се раздели с него, като непрекъснато се припомняше доколко сянката на баща му винаги е била над него в изумителния му интерпретаторски път. Никак всъщност не е случайно, че 25 години, след като Ерих Клайбер е ознаменувал срещата си с американския оркестър, Карлос го прави с Щутгартския. Нищо не е случайно - синът сякаш непрекъснато следва бащата по отношение на репертоара. Състезава се с него. А може би просто го търси в общия звук; опитва се да прочете мислите му, опитва се да вникне в "тайните на великия". Тази драма е от момента, в който младият стъпва на диригентския пулт. И тя по някакъв начин диша в записите, които "Хенслер" ни предлага.
Най-напред е Карлос - блестящо въведение, изумително темпо, малко патетика, много повече динамика и сила. Звук, изпълнен с толкова много субстанция, че трябва дни да се осмисля. Формата е излята, без шумните дихания, на които сме свикнали от "специалистите-староверци", без нарочната артикулация на всеки такт в името на "епичното", на "голямото", на "тромаво-тържественото", което се бе наложило в изпълнителската практика. Симфонията става жива сплав, напуска XIX век и се приближава много повече към двайсетте-трийсетте години на миналия. Музикалният поток е изключително интензивен, дори трескав. Следва го записът на Ерих. Сравнението е наистина изумително. Съвсем близки, да не кажа на места идентични прозрения за музикалния текст. Може би ако записите бяха студийни, разликите щяха да бъдат минимални. И все пак дистанцията от 25 години си е казала думата - и по отношение на техническите качества на звука, и по отношение на тръпката, нервността, усещането за действие, което е магическо; разговор с друг свят. Търсене на признанието, единственото - от бащата, което никога не е било получено. Преживяването е действително уникално. Усещаш безпогрешно, че тук не става дума за някакво благородно състезание. Един дух на живот и смърт иска да надмогне друг. Мистична реалност, която продължава борбата между тях и днес.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Carlos Kleiber & Erich Kleiber
Alexander Borodin, Symphony No 2
2004 Hanssler CLASSIC