Пророк и пастор
на дигиталния образ
Големият филмов експериментатор Питър Грийнауей бе сред първите гости на 9-ия Международен София Филм Фест. За едно денонощие (4 - 5 март 2005) той успя да даде пресконференция в БТА, да присъства на откриването на фестивала (и да получи първата награда на Софийската община за принос в световното кино), да даде няколко сутрешни интервюта и да изнесе вдъхновена лекция за дигиталното бъдеще на филмовия образ в препълнената с млади хора зала "Люмиер" на НДК. С черен костюм, танцуваща походка, сочен тембър и месианска убеденост 62-годишният Грийнауей обяви смъртта на филмовата лента (предизвестена още на 21 декември 1983, когато е изобретено дистанционното) и нарече киното на Спилбърг, Скорсезе и Тарантино "илюстриран текст". После си замина, оставяйки трите части от "Куфарите на Тълс Лупър" - гигантският си мултимедиен проект за "света на урана" с герой, който притежава 92 куфара, всеки от които пази по 92 важни неща, и т. н.

- Радостно е, че след толкова пътешествия по света най-сетне дойдохте и в София. И тукашната ви програма, подобно на киното ви, е доста интензивна. Като ви гледам обаче, не изглеждате уморен след няколкото интервюта рано сутринта. Напротив, бих казала, че, подобно на филмите си, излъчвате особена енергийност...
- Имам четиригодишна дъщеря, която се буди сутрин в 6. И аз вече механично ставам толкова рано.
- Тогава ли измисляте този ваш шокиращ трансцендентално-рационален свят на глобалната катастрофичност и черния хумор, където смъртта е повелител, яденето - изкусител, а любовта почти я няма...
- По принцип предпочитам да работя от 10 вечерта до 2 през нощта, когато целият свят спи. Тогава ми е спокойно. Не знам защо всички мислят, че не обичам съня. Нищо подобно - обичам да си поспивам и още как...
- Изключително преживяване беше за мен "Записки под възглавката" в Кан през 1996 - с магнетичния микс от епохи и цивилизации, черно/бяла и цветна визия, оптичност и дигиталност, любов, секс и вашата любима смърт. Филмът се оказа най-изтънченото фестивално предизвикателство. И се превърна в едно от неоспоримите постмодерни упования за бъдещност на киното. Точно тогава на пресконференцията вие заявихте: "Книгата е тяло, а тялото - книга"...
- А не е ли така? Много се радвам, че сте от вярната ми публика. Защото всъщност киното е тотално приключение с огромен капацитет за изразяване, който все още не е използван докрай. Ето например "Вера Дрейк" на Майк Лий - филмът, с който откриха фестивала. Та той изобщо не е кино, а някакъв театър! И не може да изрази феноменологичната виталност на киното.
- Как се чувствате с вашия фундаментален естетизъм в опосканата днешност на киното?
- Вас например какво ви кара да се събуждате сутрин?
- Любовта, очакването да гледам хубав филм...
- Ето, въпреки че неприятните страни на живота си ги знаем, пак е неизменно приятно да се живее. В моето кино се стремя да покажа виталността и всички тези детайли, които ни карат да се наслаждаваме. Така че можем да вземем за пример "Записки под възглавката", създаден по книгата на японска писателка от Х век, която пише: "Нямаше ли животът да е твърде скучен, ако отсъстваха сексът и текстът?" Това е признание/наслаждение от секса и текста като двигатели на живота. И тази буква Х, която има дълбок енергиен потенциал...
- Като казахте "текст", сещам се за есето ви "105 години илюстриран текст", в което изразявате вашата концепция за бъдещето на киното през експеримента в "Записки под възглавката". Там отчетливо давате да се разбере, че смисълът на киното не е да разказва истории (това е приоритет на литературата), а да внушава идеи чрез образи. И наистина, удивително е проникновеното ви занимание с цифри и знаци, смисли и имена, от чието технологично и монтажно моделиране се ражда просто друго кинематографично пространство. А що се отнася до секса, всъщност само в "Записки под възглавката" той е представен като радостно или чувствено преживяване. Иначе в киното ви го има в изобилие, но представлява по-скоро отвъдеротични сблъсъци на тела в името на временното им оцеляване?
- Сексът и смъртта, Ерос и Танатос са основополагащите начала в човешкия живот и хората открай време са се стремили да ги обговарят. Киното от самото си раждане се занимава с тези сюжети, тъй като те са основни и в живота, а то отразява този живот в разните му форми. Разбира се, днес много повече говорим за секс в сравнение с времето на нашите прабаби. Що се отнася до смъртта, въпреки напредването на медицината, тя е дефинитивно неотменна от мига на раждането ни. В крайна сметка всички се стремим към хубав секс и хубава смърт - т. е. към добро начало и добър край. Макар че всъщност добрият край е доста трудно постижим, както впрочем и самият живот. И аз, като човек, който от десетилетия прави кино, мисля, че е нормално да се занимавам с това. Сигурно сте забелязали, че всеки актьор, рано или късно, трябва да прави секс или да умре. Първото е по-вероятно от второто.
- Много силно е изразена телесността на смъртта във вашите филми.
- За смъртта по принцип малко се говори. Изглежда като скрита под масата. А, както казва Шекспир през своя герой Просперо от "Бурята" (а после мой - в "Книгите на Просперо"), "всяка трета мисъл е за смъртта". И тъй като в днешно време ужасно много се разшириха границите на идеята за секс и за неговата публичност, мисля, че можем вече и за смъртта да говорим по-открито и по-често, тъй като темата е натрапчиво актуална.
- Като стана дума за "Книгите на Просперо", там откриваме плътската разюзданост и пламенна виталност на Рубенс. Изобщо като кинематографист, тръгнал от живописта, вие изглеждате обсебен от нея, особено от холандската и фламандската... Тоест, ако в "Договорът на чертожника" действието се развива през ХVII век, по-нататък това столетие присъства визуално, дори действието да се развива днес... А пък цялостната интериорна светлина във филмите ви препраща към Рембранд...
- Интересно, че споменавате Рембранд, тъй като догодина ще честваме 400 години от рождението му. По този повод ще направим опера и филм. Той ще акцентира върху най-известната му картина "Нощна стража" и ще носи същото заглавие. Ще изследва пътя на Рембранд през връзките му с трите важни жени в неговия живот. И ще се опита да разгадае мистерията защо в началото е почти милионер, нещо като тогавашен Бил Гейтс, а в края изгубва всичките си пари, т.е. как става тази метаморфоза.
- Много обичам Вермеер и неизменно се радвам, когато го открия на екрана. Както е във вашия филм "Z00" - един от героите ви, ортопед-хирург, е негов маниакален фен и фалшификатор - до степен, че отрязва краката на Алба, тъй като в картините на Вермеер няма жена с крака.
- Да, при Вермеер няма и помен от женски крак. Нормално е художници като Караваджо и Вермеер да имат голямо влияние в киното, тъй като се занимават с изкуственото осветление. Разликата помежду им е, че Караваджо е рисувал на свещи и факли, докато Вермеер е използвал отразената светлина. При него по-интересното е, че се концентрира върху женския образ, изследва го и създава нещо като икона извън канона. Тоест, той показва жената с нейното достойнство, за разлика от свои съвременници, които се отнасят презрително към жената, подигравайки се с нея през фиксирането на нейните форми в търсенето на сексуален подтекст. Между другото, самият Годар отбелязва, че киното може да е открито през 1895, но първият кинематографист всъщност е Вермеер. На свой ред аз неведнъж съм казвал, че всички направления в изкуството са открити от художници: импресионизъм, експресионизъм, кубизъм, постмодернизъм...
- "Куфарите на Тълс Лупър" ("Историята за Моаб", "Замъкът Во", "От Сарк до финала", 2003-2004) е грандиозен постмодерен мултимедиен (и мултинационален) интеграл. В мащабността му се оглежда световната история на ХХ век през вашата философия за интерактивността - дори в натрапчивото присъствие на 92 (номерът на урана в Менделеевата таблица), независимо че следим перипетиите на един герой. Защо ми се струва, че Тълс Лупър е персонаж от друг ваш филм - "Фолс"?...
- Да, така е. Но в крайна сметка Тълс Лупър е обобщаваща фигура, подобно на често срещаните в класическата литература, като Дон Кихот или Дейвид Копърфилд. Тълс Лупър е просто човекът, на когото непрестанно нещо му се случва, спрямо когото светът реагира по някакъв начин...
- Предимно с насилие. Той е непрестанно затварян и изтезаван.
- Да. Но Тълс Лупър е заклет оптимист, макар и професионален затворник, каквито сме всъщност всички ние...
- Нима?
- Не в буквалния, а в метафоричния смисъл. Тълс Лупър е изключително активна фигура и всъщност се явява нещо като обобщение на всеки един човек.
- Героят-писател обикаля света. Мултинационален е и актьорският състав на "Куфарите на Тълс Лупър". В третата част, където акцентът е Русия, участват и руски актьори. Как избрахте Рената Литвинова?
- Изборът на актьори е неизменно най-трудното нещо за мен, тъй като е голяма отговорност дали ще намериш правилния човек за дадена роля. Преди съм правил грешки. Затова вече съм доста внимателен. И отдавам все по-голямо значение на кастинга.
- Развитието на технологиите ви помогна не само да реализирате експеримента "Куфарите на Тълс Лупър", но и да поберете трите части на филма в един куфар, с който пристигнахте в София. Как се чувствате?
- Забавлявам се, а мисля, че и зрителите ми. Отдавна говоря, че трябва да излезем от ограниченията на киносалона. И ето, това стана възможно благодарение на новите технологии. Качеството на изображението на DVD отваря нови перспективи пред визуалната култура, част от която е киното, разбира се.
- Какво става с планираната кампания на мегапроекта от 92 DVD, книги, театралната постановка, online игра и пътуваща изложба по "Куфарите на Тълс Лупър"?
- Движи се. Вече излязоха и книги. Много важен за мен е сайтът "Куфарите на Тълс Лупър".
- Четох, че сте решил да се занимавате с кино през 1957, след като сте гледал филм на Бергман. В "8 1/2 жени" отдавате дължимото на Фелини. Наричате киното "динозавър", но как бихте реагирал на хипотезата, че днешното авангардно кино е квадрат, а ъглите му са Питър Грийнауей, Ларс фон Триер, Дейвид Линч, Куентин Тарантино?
- О, респектиран съм от тази компания, макар наистина да мисля, че киното вече е мъртво. Познавам добре Ларс фон Триер. Смятам, че е повлиян от моето кино отпреди десет години. Радвам му се и чувствам необходимост от гледането на това, което прави, но, честно казано, то понякога ми изглежда смешно. Ако искате, приемете, че лично аз чувствам киното като "антидогма". Да не говорим, че това, което Триер декларира като експеримент, от доста години го наблюдаваме по BBC, включително и раздробяването на екрана. Изобщо, откакто през 70-те се разгърна телевизията, парите излязоха от киното и се вляха там. Разбира се, екраните ставаха все по-големи и се развиха новите технологии, но в крайна сметка киното започна да се съобразява с телевизионния език. Тоест, истинските експерименти секнаха. Що се отнася до Дейвид Линч, към него се отнасям с изключително уважение, обожавам "Синьо кадифе" и го смятам за истинска класика. Но ми се струва, че напоследък той се занимава повече с американската система, отколкото с киното. А Тарантино за мен е просто ексхибиционист - непрестанно ни убеждава, че е наистина кинорежисьор.
- Гледахте ли "Убий Бил"?
- Да. Гледам разни филми.

5 март 2005 г.

Разговора води Геновева Димитрова
С любезното съдействие на Илияна Облакова


Разговор с
Питър Грийнауей