Медии-трепач

Най-гледаните представления по софийските сцени (особено през последната петилетка) са онези, които вегетират върху медийната среда - имитират я или се захранват от нея с образи и сюжети. Очевидната страна на този феномен е медийното (предимно жълто) присъствие на ядро актьори или други фигури с интерес към сцената, което безотказно осигурява публика в салоните. Разбира се, би било самоубийствено-смешно и повече от неадекватно-претенциозно чистофайничество да се очаква от театъра да застине статуарно във високомерно презрение към медийния свят. Далеч по-самоубийствено за него самия е обаче, когато масово се превърне в прост апендикс на медиите и не е в състояние да произведе собствен сценичен език, който интелигентно, умно, забавно, с култура и въображение да рефлектира света на медийното. Както на практика се случи.
Тъй като подобни представления привличат най-много публика, точно те (независимо дали си дават сметка) формират не просто нейната представа за театър. Те произвеждат типа социална конвенция на играене и гледане, която представлява театърът - особено като се има предвид фактът, че това е публика без трайни навици и памет, влязла в театралните салони през последните 7-8 години по силата на реанимирана необходимост от подобен социален ритуал, но по принцип рядко ходеща на театър и по принцип неинтересуваща се от театъра като изкуство. Не е тук мястото за разсъждения върху този сериозен проблем, който се появи по време на Прехода, нито върху евентуалните последствия от неговото снизходително подминаване. Но представлението на Ивайло Христов в Театър "Българска армия" например е образец за това как медиите (като изказ) с лекота смилат театралната сцена.
Интригата в този сюжет е, че в същото време театралите си мислят колко хитро използват хватки от TV-предавания и сериали, за да хванат публиката; и че просто се забавляват с текущи проблеми от всекидневния живот на българина. Казано иначе, продукцията на подобни факти, които би трябвало да са arte, но не са (и които наричаме "представления" предимно по силата на една теоретична инерция), напомня анимационния "Консервфилм" - каквито пиеси, актьори и хватки да си мисли, че сипва този театър в името на публиката, накрая все се получава медийна консерва, макар с различен етикет.
Ако искате да видите как се снима TV-сериал, точно "Ножица-трепач" е мястото. Там разследват убийството на пианистка, наемодателка на фризьорски салон, и участват типове от ежедневния пейзаж. Това е основната схема на сценария. "Снимки." Тече действието. Завръзка. Стоп-кадър. Започва разследване и възстановка на действието от начало. Ако не се получи, има втори дубъл. Разделението на епизоди е чисто, изобщо видим е киноопитът на Ивайло Христов. Чуваме смеха на публиката (в сериалите зад кадър, а тук live) и виждаме нейното и симулирано, и реално участие. Няма как и антрактът да не е симулиран, защото "снимките текат" и актьорите продължават анкетата "кой е убиецът" по сценарий с публиката. Финалът, обещаващ следващия път отново да ви покажат на сцената онова, което се получи по време "на снимките", тоест да участвате в сериала "Познай кой е убиецът", също е "отворен". Защото снимките на един сериал свършват, когато реши режисьорът. Тук тази роля е дадена на Камен Донев, който трябва да води процеса и да контролира активността (понякога доста трудно контролируема) на зрителите.
Не само отделни предавания, медиите изобщо възпитаха зрители, които са готови да станат "звезди за една нощ", така че за публиката съвсем не е проблем да напира да участва в нещо, което толкова прилича на "снимането на сериал", за разлика от традиционно възпитаната театрална публика, за която интервенцията на фикционалната реалност в света й обикновено произвежда поне стъписване, ако не шок.
Актьорите работят като на снимки. Да се нарече това, което показват, актьорски постижения или роли, е неуместно. Но те крепят "снимките". Всъщност за тях важи всичко, което Митко Новков написа за телевизионния сериал "Морска сол" по Нова телевизия в бр. 7 от т.г. на "Култура". Така че, ако все още четете този текст и държите най-сетне да получите истинска рецензия за представлението, ви препоръчвам тази на Митко Новков. Само заменете имената на авторите, актьорите и конкретния сюжет с тези от "Ножица-трепач" и всичко влиза в описаната от него формула и констатации.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Ножица-трепач от Брус Джордън и Мерилин Ейбръмс. Режисьор Ивайло Христов. Участват Ненчо Илчев, Стефания Колева, Иван Радоев, Камен Донев, Александър Дойнов и други. Театър "Българска армия".