Коритаров blitz,
Коритаров live


Георги Коритаров се върна на екран и това е добре. Показва, че качествената и сериозна журналистика, за която публичното пространство, за жалост, непрекъснато се стеснява, все пак има своя шанс и своето място, независимо от всички коварни удари под пояса, които търпи. Благодарение на този оптимистичен факт ранният сутрешен "Blitz" по bTV бе заменен с късния вечерен "Live" по "Нова телевизия". Демонстриращ номинализъм: ако "Blitz"-ът беше бързострелен екот от това, което пишат вестниците сутрин, то "Live"-ът идва, за да сравнява онова, което те са написали "вчера", с другото, което са написали за "утре". Така късната поява е на междата, на синoра, на границата между два политико-обществени дни, но е поява такава, която се опитва да ги свърже, да ги съедини, да ги континуира. В този смисъл, ако "Blitz" беше някак сам за себе си, самодостатъчен (той и нямаше друг вариант, ако искаше да не потъне в блока "Тази сутрин"), то предаването "Коритаров live" не може да се случи без тези релации и съединявания. Усещането го има и у водещия, не случайно първият старт реализира такива свързвания и то не само с току-що приключилия "Big Brother" по "Нова телевизия", а и с отдавна приключилия "Blitz" по bTV - скандалните кадри с вътрешния министър Георги Петканов при посещението му в Смолян напомниха за най-шокиращите и стресиращи публиката моменти от първото предаване на Георги Коритаров. Лека-полека обаче надвисналата сянка от повтаряне на "Blitz", само преместен в края на деня, се разсея - предаването по "Нова телевизия" придоби своя собствена физиономия, различна от предишната.
Още две са отликите, освен граничността, с които "Коритаров live" отстоява своя индивидуален образ. Най-напред и поне в първите броеве на предаването (напоследък тя отсъства от екран) - съ-водещата Лора Крумова. Присъствието й е ключово, за да се състоят свързванията, за които стана вече дума. Тя е в някаква степен неофитът, който трябва да бъде преведен през изпитанията на инициацията, за да достигне зрялост и истина. Така възприетата роля от Лора Крумова дава възможност на Георги Коритаров да разгърне в широчина и дълбочина връзките и зависимостите, които (уж) отделните новини осъществяват помежду си. От сякаш разпръснатите и несвързани фрагменти постепенно се нарежда и наслагва пъзелът на събитията и се вижда най-накрая, че отделните плочки съвсем не са такива единични цялости, колкото ни се представят, а са само части, елементи; цялото са наистина те, но в своята заедност, не в своята самотност.
Другата отлика е в някак по-умиротворения и укротен Георги Коритаров. Съвсем не примирен, не става дума за подобно нещо, а сякаш по-отстранен и поради това по-мъдър. В "Blitz" той по-скоро воюваше, не интервюираше: не случайно гостите там отиваха наострени и нащрек, във всеки един момент готови да отблъснат щурма, който водещият - убедени бяха те - непременно им готви. Затова в предаването на bTV хората, сядащи срещу Георги Коритаров, някак нямаха значение, значение имаше единствено фактът кога точно и как ще се подхлъзнат те, за да паднат в неговия капан. Главната роля в "Blitz" беше само една и тя беше предварително запазена, всички други бяха обречени на миманс и за статисти. В "Live" е съвсем различно, тук централната роля не е запазена единствено и само за водещия, човекът срещу него също има огромен шанс - ако е в достатъчна степен добър, свеж, оригинален, да я получи и да я изиграе с успех. Както например стана при предаванията с Харалан Александров или с Димитър Йончев. Ако обаче той не е в състояние да заеме доброволно опразненото място на централния персонаж, ако шикалкави, тогава виждаме познатия от "Blitz" Георги Коритаров - саркастичен, нападателен, с наивна хапливост замятащ прималивата стръв (учудвам се как проф. Петър-Емил Митев се хвана на тази въдица, за Стела Банкова и Алеко Кюркчиев не съм изненадан - там ресурсът е толкова). Въобще, ако в предаването на bTV ставахме свидетели на битка, в предаването на "Нова телевизия" първо сме свидетели на подаване на ръка и чак след това - ако тя не бъде приета, битката се разразява. Но все пак водещата стратегия е сътрудничеството, не конфронтацията: "Коритаров live" желае да достигне в съвместност до някои истини, не да изкарва на повърхността нищетата на политическата (и на гравитиращите около нея) класа.
Пред новостартиралото предаване на Георги Коритаров има обаче една опасност, с която то вероятно трудно ще се пребори - късният час на излъчване. 23.00 е прекалено морно време, за да е настроен зрителят за по-сериозни и щекотливи теми. Ако мога да направя подобно разграничение, сутрин българинът гледа телевизия като американец - пуска апарата и той си бръмчи, без да го е еня какво точно върви - работещият телевизор е фон, не център; вечер обаче гледането му е по европейски образец - телевизорът е вече център, зрителят е пред него, специално е седнал на дивана или на фотьойла, за да гледа - я филм, я мач, я някое друго забавление. И точно тук е дисонансът: предаването "Коритаров live" е по-сериозно, тежко, аналитично и ангажиращо сивите клетки, отколкото са способни да понесат настроените за по-леки и удоволстващи ги предавания по това време зрителски рецептори и нагласи. Колкото и професионално да се прави то, колкото и усилия и талант да се влагат в него, за да се получи интересно и атрактивно, със самия си характер на качествено коментарно предаване то предварително е загубило рейтинговата схватка за предпочитанията на зрителите. Те превключват на друг канал и това е разбираемо - човек трябва да е много изкушен от случващото се в България (а то не предоставя кой знае какви изкушаващи събития, да не говорим, че с възклицанието "Всички са маскари!" доста от хората тук изчерпват веднъж завинаги тяхното обяснение), за да предпочете един час преди полунощ разбуждаща го публицистика пред унасящ го в дрямка филм. Така че, ако от ръководството на "Нова телевизия" са очаквали рейтингът на "Коритаров live" да повтори рейтинга на Коритаровия "Blitz", просто са сбъркали часа. Надявам се обаче, че не това точно са имали предвид, когато са поканили Георги Коритаров в своите студия, а че водещ е мотивът, че не може и не бива журналист с такъв опит, познания, контакти и всичко останало, важно за тази професия, да стои там някъде в ъгъла на публичното пространство. Защото, поне според мен, при наистина качествената журналистика не е чак толкова важно колко хора те гледат, много по-важно е какви са хората, които те чуват.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин