Участниците в Литернайсет, проект на Британския съвет, са млади, невероятно млади. Всички са гимназисти като мен, освен двама - Алек Попов и Димитър Кенаров. Напълно конкретната съпоставка между вече издадените и все още неиздадените автори ми хареса. Е, имаше изключения, но поправими - и в писането има еволюция. Важно е, че час и половина Литературата се случваше в пълна с тинейджъри зала. И нито човек не си тръгна преди края на четенето.
Литературата, както е известно, е всякаква.
И в съботния следобед (12 март т.г.) в "Червената къща" изслушах текстове за френски целувки между коли, за фентъзи магьосници, за самотни летни плажове, за ювелирни лудости, за тъжни снежинки на прага на пролетта. Истински калейдоскоп от словесно изразени индивидуалности. Истински палимпсест от звуци и образи, шизофренично наслагващи се един върху друг. Противоречат си, допълват се, съществуват.
С две напълно непринудени изречения искам да изразя усещанията си, след като излязох от "Червената къща". Първото е: изкефих се, че хора на моята възраст, а аз съм на 18, имат смелостта да пишат напук на реалността, в която живеят. Второто: беше ми супер разтопено в изпълнения с раздухвано слънце следобед, разхождаше ми се и ми се ядеше нещо сладко.
Хубав вкус след "Литернайсет".

Стефан Иванов


Бел.ред. Подробен коментар на Димитър Кенаров за "Литернайсет" четете в следващ брой на "Култура".