Лесно ли е да си жена?
Фотографска изложба About Women бе открита на 7 март в зала "Средец" на Евро-българския-културен център от Photo Information Center - София. 4 фотографки от Балканите представиха свои творби - Хрисула Мамоглу от Гърция, Соня Станкова от България, Силва Бингаз от Турция и Александра Айдукович от Сърбия и Черна гора. Изложбата очертава в най-общи линии търсенията на фотографите от полуострова като - както може да се очаква в навечерието на 8 март, социалният план на снимките преобладаваше над чисто естетическия.
Организаторите - съзнателно или не - бяха групирали участничките 2 х 2: цветни фотоси срещу черно-бели, сюжетна фотография срещу портретни снимки. Особено силно звучеше серията на Силва Бингаз, художничката от Турция. По професия тя е зъболекар, активистка е на женска организация, защитаваща правата на жените и възможността им за свободен избор. Пред българска публика тя изложи съдбините на една жена, избягала от тормоза в семейството и намерила закрила в организацията на Бингаз. Същата след това взема мерки, за да събере майката с нейните деца. Историята свършва щастливо, а от фотографския разказ осъзнаваме, че има места на планетата, където 8 март съвсем не е презираният тук Ден на колежката, а ден за мъки, изпитания и истинска еманципираща борба.
Цветните фотоси на Соня Станкова обглеждаха друга тема, по-лирична и интимна - за майките и техните дъщери. Снимките - направени у дома -показват различните нюанси на тази сложна връзка, в която изпълнението на всяка една от двете роли никак не е безобидно дело, а постоянно усилие и опасност за конфликт. Но също така и шанс за топлота и близост.
Цветни са снимките и на сръбската художничка Александра Айдукович. Големи портретни пана, от които ни гледат лицата на най-различни жени - опитът е да ни се представи жената в нейните най-различни образи, да ни се покаже тя в нейната измъкваща се протеева същност. Авторката не крие, че платната й са повлияни като отговор-реплика на Франсоа Трюфо.
Хрисула Мамоглу подхожда по друг начин - не разнообразието да си жена, а болката да си жена. Експресивни черно-бели снимки, някои с изкривени и замъглени образи - жената е рана, жената е участ, която кърви. Актовите фотографии за мъничко притъпяват това болезнено усещане, но с печал и тъга - жената е онова същество, което носи меланхолията в себе си.
Изложбата на 4-те балкански фотографки поставя всъщност единствено важния въпрос: "Лесно ли е да си жена?" Оказва се, че не е и може би точно в това откритие е най-голямото и истинско тяхно постижение.

М.Н.