Земя х 5

В глухата тишина на подземното пространство на галерия "Кръг+" отново е подредена изложба от произведения, заредени с послания за тленното и нетленното, за духовното и профанното, за "тук" и "отвъд". В основата на тези работи е залегнала идеята за земята като начало и край, като символ на живота и смъртта, на стихията и спокойствието.
Миризмата на пръст съпровожда човека в неговото раждане и в плътската му смърт. Земното неизменно е обвързано с човешкото...
През годините всеки от художниците е бил повлиян по различен начин от тази тема в творчеството си, но сега за пръв път акцентира специално върху нея. Интерпретациите са различни - през фигуралната живопис на Светлин Русев и пластиката на Емил Попов, абстрактно-знаковите работи на Ангел Станев и Петър Дочев и впусканията в информалното на Станислав Памукчиев и Иван Русев.
Един от много важните фактори за въздействието на тази изложба е изборът на пространството - няколко метра под земята, в центъра на големия град, където отекват шумовете на ежедневието. Слизането надолу само по себе си е акт на преминаване от горната към някаква друга земя. По стените на подземието на галерия "Кръг+" ясно личат пластовете на времето и изложените там произведения до голяма степен се възприемат като пластични акценти, допълващи средата. В същото време те изграждат ансамбъл от символи, но са и самостоятелни знаци.
Станислав Памукчиев е изровил "тленни останки" от прахта. Посипани с пепел бели женски ризи се люлеят в тихия сумрак, поставени върху конструкции, висящи от тавана. Тези символични люлки поклащат самотно спомена за нечий отминал живот - от раждането до смъртта. Женското начало - като условие за съществуването, като предвестник на края. Всичко това навява чувство за отчуждение, за безнадеждност и самота. Скулптурната инсталация на Ангел Станев, наречена "Черни мисли", продължава темата, като описва тягостното чувство от земния път. Това става ясно от прикрепените към работата "Боси стихове" на Тудор Аргези, в които всяка втора дума е "оплаквам". В композицията от висящи геометрични елементи важна роля имат насочената светлина и хвърлените сенки.
Черните колони на Иван Русев (вис. около 2 м), конструирани от велпапе, изникват в мрака като тъмни стражи. Те се издигат като надгробия, маркиращи многобройните стъпки на смъртта.
Сплотената "Двойка" на Емил Попов свързва мъжкото и женското начало в интимността, любовта, зачеването и раждането... Двете фигури - вкаменени портрети на безименни хора - се издигат от пръстта (червена глина) и остават завинаги свързани от нея.
Живописната картина на Светлин Русев "Сън в черно и зелено" може би най-явно разглежда поставената тема. Мъж спи, легнал на земята, между два изкопани гроба. Разбира се, тази визуална конфигурация предлага много възможности за тълкувания.
"Слънцата" на Петър Дочев, които затварят хоризонтална проекция, свързвайки мислено две от помещенията на подземието, също напомнят за началото и края, нощта и деня, блясъка и мрака. Тяхната сила се крие в чистотата на съвършения кръг - символ на безкрая.
Всяка от тези работи е отделен елемент от темата "Земя". Изложбата навява усещане за безметежност и тъга. Може би защото се занимава по-скоро с края, отколкото с началото...

Светла Петкова





Изложба Земя, Станислав Памукчиев, Светлин Русев, Ангел Станев, Иван Русев, Петър Дочев, галерия Кръг+,
16 февруари - 20 март 2005