За Върви народе възродени

През изминалата седмица по покана на министъра по европейските въпроси в София гостува европейският комисар по културата, образованието и мултилингвизма Ян Фигел. Подаръкът, който той получи от министър Кунева, беше книжка с преводите на "Върви народе възродени" на всички езици на страните членки на ЕС, заедно с тези на страните кандидатки.
Идеята България да се представи в ЕС точно с този текст е на Меглена Кунева. Мотивът - чрез него България заявява себе си през образоваността и културата, през традицията и идентичността си, през пиетета към словото и духовността.
Има нещо красиво и романтическо в желанието за самопредставяне през културата и може би точно това запали изтъкнати българисти и преводачи. За по-малко от 6 месеца Мари Врина, Дьорд Сонди, Ян Кошка, Томас Фрам, Людмила Кроужилова, Евгения Панчева, Рада Панчовска и много други преведоха текста и дариха преводите си в името на идеята да бъдем опознати през историята на езика си. В името на може би възрожденското, но пак ще подчертая, красиво усилие България да се впише в европейския проект първо през културата и историята, а после през икономиката и политиката. Защото в крайна сметка ЕС е тръгнал като икономически и политически съюз, но днес той все повече се превръща и в съюз на общото духовно пространство, в територия, която отстоява общата европейска традиция и култура. Неслучайно най-усилените дебати, които в момента се водят в ЕС, са около Лисабонската стратегия и т. нар. икономика на знанието, около образователните реформи и питането може ли да има общи европейски изисквания, около възможността да се увеличи бюджетът за култура (кампанията 70 цента за култура). Издаването на книгата, което също е доброволно и е дело на Нов български университет и Фонд "13 века България", е част от по-голямата кампания, провеждана в България отново по инициатива на министъра на европейските въпроси "Европа: предай нататък". Кампания, която като цяло залага на думите, на четенето, на информацията, на дебатите (провокират се дискусии, писмено се отговаря на постъпили въпроси, издават се книги с най-често задаваните въпроси и отговорите към тях). Защото българското членство в ЕС, преговорният процес, подписването на договора не са просто исторически факти, не са и единствено знаци, че се натоварваме с някакви ангажименти и очакваме някакви ползи. Да се мисли така за ЕС не е невъзможно, разбира се, но не е достатъчно. Защото приобщаването на България към обединена Европа е нещо много повече, това е емоцията от споделената заедност, от възможността да получиш европейско гражданство, да забравиш какво е да си чужденец, това е възможността да видиш, че езикът ти става официален в рамките на Съюза, че на него можеш да пишеш до европейските институции и да получаваш отговори, че Европа е равнозначна на мобилност, на научен обмен. Всичко това няма как да не мине през посланията, през думите, през способността ни да култивираме интерес, да участваме в европейските дебати, да знаем. Затова казвам, че думите и четенето значат толкова много в българската кампания за популяризиране на европейската идея и затова акцентирам върху способността институционалното да се трансформира на човешки език, да проговори на човешки език.
В българската история в последните 50 години не са се случвали събития от подобен характер. След падането на Берлинската стена, влизането в ЕС е може би най-важното. Защото не просто казва, че България вече е друга, но и разширява хоризонта, снабдява ни с много и модулни идентичности, обнадеждава ни.

Амелия Личева







Думи
с/у думи