Душа за Европа
Дискусия - продължение на берлинската конференция "Душа за Европа" се проведе в София (17 март т.г., Гьоте институт). В българския вариант на дебата за бъдещето на европейската култура взеха участие еврокомисарят по образованието и културата Ян Фигел и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. Модератор на дискусията беше доц. Райна Гаврилова от Институт "Отворено общество".
Ян Фигел наблегна на бъдещите приоритети на Европейския съюз в културната сфера - подкрепа на културната мобилност и разширяване на достъпа до европейското културно наследство. Еврокомисарят предложи 2008 г. да бъде обявена за година на междукултурния диалог и призова България добре да се подготви, за да даде своя достоен принос в бъдещата културна политика на Европа.
Меглена Кунева запозна присъстващите със записките, които си е водила по време на Берлинската конференция през ноември 2004 г. и изрази надежди, че: "В бъдеще ще има видимост, че Европа, освен от кравите си, се интересува и от културата си." "Може би тези 70 цента на човек годишно, с които ще се увеличи бюджетът на ЕС за култура, ще ни помогнат, но за нас въпросът е преди всичко национален", заключи Кунева.
Представители на гражданското общество също бяха поканени да вземат отношение. Иван Кръстев се зарадва, че Берлинската конференция е върнала думата "душа" в българския културен дебат, след доскорошното й подвизаване единствено в религиозен и естраден контекст. Според Кръстев, душата на Европа се нуждае най-силно от неконформизъм, от "преодоляване на надигането на културното гето - да стоиш там, където мислят като теб".
Проф. Ивайло Знеполски подчерта като основен проблем липсата на единен субект на българската национална култура, който автономно да се включи в европейската култура. "В българската култура има поколенческо разделение и отсъствие на диалог между традиционното и модерното", отбеляза проф. Знеполски.
Раймонд Вагенщайн се съсредоточи върху два конкретни български проблема - облагането на книги с 20 % ДДС и законовото ограничение по един учебен предмет да има максимум три различни учебника. Собственикът на издателство "Колибри" изрази недоволство, че "Европа има куп всякакви изисквания към нас, но не и в областта на образованието и културата" и настоя незабавно да се приеме единна Европейска културна харта.
Десислава Гаврилова от Центъра за култура и дебат "Червената къща" изброи три необходими културни реформи в България - резултатно, а не институционално финансиране, равнопоставеност между държавни и недържавни играчи и насърчаване на международното сътрудничество. Гаврилова предложи създаването на Балкански културен фонд, който да подпомага културните политики с европейски и национални средства.
Явор Гърдев акцентира, че "душевна близост има само там, където има и телесна близост". Затова Европа трябва да преодолее кризата на безтелесното общуване и да работи за максимална мобилност и присъственост. Според театралния режисьор, именно театърът ще спомогне за обединяване на духовното, душевното и телесното общуване в Европа.

Анахит Хачикян