Пишат ни

Уважаема г-жо Червенкова,
Учудвам се, че на страница 5 от брой 9, 11 март 2005, в традиционната класация на изложбите, намира място текстът на Свилен Стефанов - обиден както за участниците в тази и предишни анкети, така и за него самия. Жалко е, че преподавателят в Националната художествена академия не може да преодолее личното си озлобление и да излезе на страниците на в. Култура с обективна оценка - за работата на другите и за собствените си дела. Много е лесно да "мацнеш" (тук терминологията на живописците е уместна) едно текстче с претенция за радикалност. Много по-тежко и отговорно е да следиш художествения живот в детайли, да участваш активно в него и накрая да можеш да видиш и цялото, и себе си в него.
Представям си как авторът на този донос (съжалявам, но стилът е именно такъв) седи пред екрана на компютъра, ушите му горят трескаво, ръцете се потят, сърцето подскача в ритъма на "ей сега ще ви кажа аз на вас" и клавишите редят атрактивни думички: кучка, вампир, мафия, глутница, деградация, върколаци, бездуховно, пораженчески и т.н.
Ужасявам се от някои фрази в текста като например тази, че "липсва изкуство, което да каже на хората нещо повече от това, че някой е решил да е концептуален". Не ми се замеря с цитати, но много лесно ще намерим подобни по смисъл изявления в критиката на едни тъмни години, за които не искаме да си спомняме.
Винаги съм вярвала, че арт анкетата на в. "Култура" има позитивен смисъл, че носи нещо положително. Именно за това не виждам мястото на този памфлет на Свилен Стефанов там.

С уважение,


Мария Василева