Кустурица и нищо друго

Помните ли мълчаливия Иван от "Ъндърграунд" - по-малкият брат на лъжепророка Марко и спасителят на мъдрото шимпанзе Сони, който все плачеше и плачеше Долу, качи се Горе, попадна в психиатрична клиника в Берлин, върна се остарял Долу в Белград, откри си маймуната, качи се отново Горе в Сараево, проумя кой е виновникът за пропиления му живот и удуши брат си в инвалидната му количка насред фронта, а после слезе Долу и се обеси... Този несретник бе един от най-колоритните образи в бароковата балканска сага, отнесла "Златна палма" от Кан през 1996 и предизвикала такава политическа олелия, че без малко да откаже Кустурица от киното. Слава Богу, това не се случи и същият актьор Славко Щимац бляскаво играе централната роля в новата филмова експанзия на босненския гений "Животът е чудо". Неговият Лука е завеян добряк, докарал семейството си от Белград (шавлива оперна певица и тинейджър-футболист) в родното си босненско градче (селски тип) Голобуки. През 1992 той мечтае за туристически бизнес и надеждата му е в построяването на ж.п. тунел. Този тунел всъщност се явява стратегическият топос във филма - но, за разлика от "Хубаво село, хубаво гори" на Сърджан Драгоевич, не е бойно поле, а цивилно съзаклятие. Покрай креативните фантазми на Лука войната започва. Става страшно - дотолкова, че дори мечката, изяла мастития кмет, се изпарява... Макар да мобилизират сина му точно след като е дебютирал в "Партизан", Лука не се интересува много-много от фронта. Той го занимава точно толкова, колкото Шекспир - треньора по футбол (Когато гордата майка му се изтърсва и налудно изпява "Животът е сцена и всички ние сме актьори". Кой англичанин го е казал?", онзи смотолевя: "Не ме интересува Английската лига".) Но когато синът му попада в плен, искейпизмът на Лука е посечен. В суматохата среща и любовта - в лицето на мюсюлманската медицинска сестра Сабаха (Наташа Солак). Между другото, все е имало хубави жени в киното на Кустурица, но за първи път - такава пленителница. Любовта им е невинна, нагла и непобедима - от случайно хукналото болнично легло, през сексуалната идилия, та до взривния финал.
За разлика от "Ъндърграунд", новият филм диша с широки гърди на чист въздух - като "Черна котка, бял котарак". За разлика от "Черна котка, бял котарак", новият филм не е епидермално смешен и чалгаджийски. Изобщо "Животът е чудо" е оргиен пъзел от породисти фрагменти, където Кустурица плисва ландшафт и сезони, нагласи и съдби като емоционални шрапнели. От духа на баща му, който търси ли, търси своята любима, до Лука, който обича ли, обича своята Сабаха, екранът се тресе от виталност - на дрезина, кола, шейна, лимузина, автобус, влак, колело... А музиката, изпълнена No Smoking Orchestra, е ту ироничен, ту сантиментален контрапункт.
За първи път Кустурица оставя любимите си гъски на заден план (няма цигани!), но пък магаре, мечка, коте и куче са въвлечени в действието с креативна мощ... И женският задник не е забравен - познат ни от "Ъндърграунд" и "Черна котка, бял котарак", в "Животът е чудо" той е решен като боксов мач, а въвеждането му в кадър режисьорът обяснява като "метафора на военната ситуация".
Въпреки че експозицията е въздълга, филмът се гледа без премигване. Радостен е в болката, стипчив - в екстаза. И е копнежно преживяване. Някои го смятат за тавтологичен по отношение на "Ъндърграунд". Нищо подобно - той е далеч по-изчистен и лъчист. Други - че бил вторичен. Хубава работа! Той е Кустурица и нищо друго.
"Бих искал филмите ми да вдъхват надежда. И да спомагат, макар и съвсем мъничко, за възраждането на енергетическия баланс на хората в цивилизацията на потреблението, където киното е стока. Днес правят филми, все едно шият костюми или рокли - на конвейер. Аз продължавам да се съпротивявам на това. Смятам, че изкуството и културата могат да въздействат на човека терапевтично."
Как да не вярвам на Кустурица? Колкото повече време минава, толкова по ми се иска да гледам отново новото му чудо.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Животът е чудо, 2004, Франция/Сърбия и Черна гора, 154 минути, режисьор - Емир Кустурица, сценарий: Рашко Божич и Емир Кустурица, оператор - Мишел Аматю, музика: Деян Спаравало и Емир Кустурица; в ролите: Славко Щимац, Наташа Солак, Весна Тривалич, Вук Костич, Александър Барчек и др.
Носител на наградата на Гилдията на българските филмови критици No Man's Land за най-добър балкански филм от 9-ия Международен София Филм Фест
Разпространител BIG BANG!