|
Кустурица и нищо друго Помните ли мълчаливия Иван от "Ъндърграунд" - по-малкият брат на лъжепророка Марко и спасителят на мъдрото шимпанзе Сони, който все плачеше и плачеше Долу, качи се Горе, попадна в психиатрична клиника в Берлин, върна се остарял Долу в Белград, откри си маймуната, качи се отново Горе в Сараево, проумя кой е виновникът за пропиления му живот и удуши брат си в инвалидната му количка насред фронта, а после слезе Долу и се обеси... Този несретник бе един от най-колоритните образи в бароковата балканска сага, отнесла "Златна палма" от Кан през 1996 и предизвикала такава политическа олелия, че без малко да откаже Кустурица от киното. Слава Богу, това не се случи и същият актьор Славко Щимац бляскаво играе централната роля в новата филмова експанзия на босненския гений "Животът е чудо". Неговият Лука е завеян добряк, докарал семейството си от Белград (шавлива оперна певица и тинейджър-футболист) в родното си босненско градче (селски тип) Голобуки. През 1992 той мечтае за туристически бизнес и надеждата му е в построяването на ж.п. тунел. Този тунел всъщност се явява стратегическият топос във филма - но, за разлика от "Хубаво село, хубаво гори" на Сърджан Драгоевич, не е бойно поле, а цивилно съзаклятие. Покрай креативните фантазми на Лука войната започва. Става страшно - дотолкова, че дори мечката, изяла мастития кмет, се изпарява... Макар да мобилизират сина му точно след като е дебютирал в "Партизан", Лука не се интересува много-много от фронта. Той го занимава точно толкова, колкото Шекспир - треньора по футбол (Когато гордата майка му се изтърсва и налудно изпява "Животът е сцена и всички ние сме актьори". Кой англичанин го е казал?", онзи смотолевя: "Не ме интересува Английската лига".) Но когато синът му попада в плен, искейпизмът на Лука е посечен. В суматохата среща и любовта - в лицето на мюсюлманската медицинска сестра Сабаха (Наташа Солак). Между другото, все е имало хубави жени в киното на Кустурица, но за първи път - такава пленителница. Любовта им е невинна, нагла и непобедима - от случайно хукналото болнично легло, през сексуалната идилия, та до взривния финал. За разлика от "Ъндърграунд", новият филм диша с широки гърди на чист въздух - като "Черна котка, бял котарак". За разлика от "Черна котка, бял котарак", новият филм не е епидермално смешен и чалгаджийски. Изобщо "Животът е чудо" е оргиен пъзел от породисти фрагменти, където Кустурица плисва ландшафт и сезони, нагласи и съдби като емоционални шрапнели. От духа на баща му, който търси ли, търси своята любима, до Лука, който обича ли, обича своята Сабаха, екранът се тресе от виталност - на дрезина, кола, шейна, лимузина, автобус, влак, колело... А музиката, изпълнена No Smoking Orchestra, е ту ироничен, ту сантиментален контрапункт. За първи път Кустурица оставя любимите си гъски на заден план (няма цигани!), но пък магаре, мечка, коте и куче са въвлечени в действието с креативна мощ... И женският задник не е забравен - познат ни от "Ъндърграунд" и "Черна котка, бял котарак", в "Животът е чудо" той е решен като боксов мач, а въвеждането му в кадър режисьорът обяснява като "метафора на военната ситуация". Въпреки че експозицията е въздълга, филмът се гледа без премигване. Радостен е в болката, стипчив - в екстаза. И е копнежно преживяване. Някои го смятат за тавтологичен по отношение на "Ъндърграунд". Нищо подобно - той е далеч по-изчистен и лъчист. Други - че бил вторичен. Хубава работа! Той е Кустурица и нищо друго. "Бих искал филмите ми да вдъхват надежда. И да спомагат, макар и съвсем мъничко, за възраждането на енергетическия баланс на хората в цивилизацията на потреблението, където киното е стока. Днес правят филми, все едно шият костюми или рокли - на конвейер. Аз продължавам да се съпротивявам на това. Смятам, че изкуството и културата могат да въздействат на човека терапевтично." Как да не вярвам на Кустурица? Колкото повече време минава, толкова по ми се иска да гледам отново новото му чудо.
Геновева Димитрова
|
От пръв поглед Животът е чудо, 2004, Франция/Сърбия и Черна гора, 154 минути, режисьор - Емир Кустурица, сценарий: Рашко Божич и Емир Кустурица, оператор - Мишел Аматю, музика: Деян Спаравало и Емир Кустурица; в ролите: Славко Щимац, Наташа Солак, Весна Тривалич, Вук Костич, Александър Барчек и др. Носител на наградата на Гилдията на българските филмови критици No Man's Land за най-добър балкански филм от 9-ия Международен София Филм Фест Разпространител BIG BANG! |