Още преди да имаше вестник "Дебати", който вече го няма, още преди да имаше "Екополитика", който вече го няма, още преди да имаше "Сега", "Капитал", "Часовете", още преди да ги имаше и да ги нямаше всички тях, имаше "Култура". Но преди да я имаше днешна "Култура", имаше Копринка, която направи този вестник от нас и заради нас. Така всички ние излязохме от шинела на "Култура".
Много от нас заминаха, някои се върнаха, други ту заминават, ту се връщат, правителства в червено, правителства в синьо, правителства в жълто идваха и си отиваха, и пак идваха. Министри умни, министри ловки, министри звукови, министри тъпи като гъз убиваха "Култура". Драскаха да я задраскат, плюха в нея, а после пиха, мразеха я и я обичаха. Накратко - живеем по български заедно по повод "Култура", обитаваме шинела, който еднакво силно жули, мирише и топли. Едни го губят, други го намират, това сме все ние - авторите, които губят, търсят и намират своя вестник, за да имат своя вестник - казвам своя, казвам ние, казвам аз.
Така че да не омеква духът челичен и да не се разкрачва перото, защото ако ни наврат в подземието, дори да ни изпадат зъбите, ще пишем от подземието!
Да живей!

Ню Джърси, САЩ

Подпис:
Владислав Тодоров