Смяна на канала

Ако си представим театралната сцена като медиа, предаваща изказвания на различни драматични, недраматични, постдраматични, парадраматични, антидраматични и прочие езици и теми, краткото представление на френската гостуваща трупа Non Nova може да се нарече упражнение "по смяна на канала".
Двойка млади мъже показаха своя начин за предвижване в съвременната сглобена и задръстена от образи културна среда.
Къде е мястото на живото съвместно преживяне, на дишащото тяло (без претенции за естетизация) в клиповата виртуална и неопосредена реалност? Има ли възможност все още сцената да излъчи поезията на "подаването на топката" към другия в техническата визуална джунгла на актуалните реалности, недопускаща фокусирания поглед, потъването на вниманието в някава картинна цялост? Ето с такива въпроси жонглира представлението.
И за да няма недоразумения, ще добавя - без всякаква претенция да си казва тежката откривателска дума в театъра. Просто това са нещата, които показва, че го занимават. И го показва със скромността на някогашните пътуващи комедианти, които на пазара показвали набързо и между другото, съвсем симултанно с реалността на пазаруващите, друг поглед върху нея.
Жонглирането тук не е фигура. То е фактическо и сценическо, без да е негова цел. Тоест, то не е самоцелна демонстрация на майсторско умение, печелеща насладата на публиката от показаната "висока топка" в изкуството на цирка. Най-вече топки, но и детски надуваеми пояси, а също и обръч бяха уредите, които с виртуална лекота се прехвърляха в най-различни ситуационни конфигурации.
Малките бели топки прелитаха и подскачаха между двамата, около двамата, по телата на двамата, докато те показваха различни роли в банални ежедневни ситуации - събиране на боклука като в компютърна игра или ритуален черно-бял любовен танц, монтиран до видеотанцьор, среща на момче и момиче и т.н., и т.н.
Жонглирането е ход, с който актьорите, от една страна, интегрират старата зрелищна традиция на западноевропейското сценично изкуство (когато сцената е показвала техне, забавление, пътуващи жонгльори и огнегълтачи) в мултимедиалния сценичен език. От друга страна, то се оказва адекватен актуален ход, който добре представя начина, по който местим и сме поместени в техническите изображения на различни реалности в съвременния свят. С други думи, принципът на жонглирането организира тази "кратка сценична форма".
Двете, тънки сякаш до счупване, мъжки фигури жонглираха с различни роли, ситуации, дигитални и видеоизображения, прожекции върху живото тяло, с наслагването на заснети тв-предавания, с образи от популярна култура, с мултикултурния звуков фон на мегаполиса и проекцията на личната си емоция върху тях, между тях. Чаровно и скромно.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Zapptime. Театрална трупа Non Nova. Режисьор Елен Нинерола. Музика Гийом Азбрук. Участват Филип Менар и Франк Тено. Гастрол на сцената на ТР "Сфумато".