Нахалства

14 март 2005, 19.30 часа, понеделник. Диалог в "Календар", новинарската емисия на "Нова телевизия". Поводът: по време на гласуване в парламента депутатите ядат и пият в заведенията около него. Участници са журналист и депутат: Васил Иванов, репортер на "Календар" и Борислав Ралчев, зам.-председател на ПГ на НДСВ. Записът е автентичен, от сайта на "Нова телевизия":
В.И. Как мина гласуването?
Б.Р. Добре, добре!
В.И. Какво гласувахте вие?
Б.Р. Сложен закон!
В.И. Гласувахте ли го?
Б.Р. Да, да!
В.И. Как - бяхте тук?
Б.Р. А, грешка имате!
В.И. А къде ви е картата?
Б.Р. Добре, ясно - от този род провокации мисля, че са излишни.
В.И. Не са провокации - просто ви питам?
Б.Р. Абсолютни провокации.
В.И. А картата ви у вас ли е?
Б.Р. В мене е!
В.И. Мога ли да я видя?
Б.Р. Не!
В.И. Защо?
Б.Р. Защото се държите нахално! Не сте вие органа!


Нищетата на българското политическо и на неговите лицедеи - темата на този текст може да бъде и това. Но няма да бъде - откъм политици, ясно е, не случихме, така че е безсмислено да се вайкаме. Всеки народ вероятно си има своя Ралчев, вероятно всеки народ си го и заслужава. Този текст няма да бъде и за все по-агресивните репортери на "Нова телевизия" - изглежда, медията съзнателно е поела такъв курс в желанието си да измести bTV от върха на рейтинговите класации (данни на ТВ План/TNS - новините на "Нова" в 19.30 имат едва 2 % гледаемост в сравнение с тези на bTV). Тази е идеята - колкото по-напористи, толкова по-гледаеми. Текстът ще бъде за нахалствата - журналистически и политически и доколко едните пречат на другите, доколко другите са повод за едните. Тоест, дали не в нахалството на политическото не се крие причината за журналистическото нахалство, пък и за все по-голямото нахалство и невъзпитаност, ширещи се по нашите пространства - били те публични или просто градски и селски.
Отговорът е, разбира се, положителен. Българското политическо в своя постдесетоноемврийски вариант се утвърди в социалното поле предимно и най-вече чрез агресия и нахалитет. И това важи не единствено за сините от СДС, не по-малко валидно е и за червените от БСП. Едните разбутваха с лакти опоненти и съратници, другите поглъщаха като боа всичко, що се опита да се еманципира като друга лява алтернатива. Политическото беше припознато съответно като място не за отговорни действия, а за блъскания, дребни тарикатлъци и пазарлъци, представяни като политическа хитрост и талантливост. Българската политика е отровена от това съзнание - "Новото време" го демонстрира в чист вид, водещите политици от НДСВ също не падат по-долу. "Чрез нахалство към прогрес" - тази максима от времето на социализма в пълна сила важи за постсоц политиката в България.
Всичко това създаде превратната нагласа, че няма значение какво правиш, важно е какво говориш/пишеш. Така нахалството роди едни "мемоари", които единствено целяха не правдив, а оправдаващ разказ. В един момент излезе, че към редиците на "антикомунистическата съпротива" трябва да присъединим и Любомир Левчев, и Богомил Райнов, и ген. Семерджиев. Да не говорим за "ударници на капиталистическия труд" като Тошо Тошев. Но всичко стана възможно заради поведенческата стратегия "нахалство", превърнала се в най-печелившия начин да просперираш.
Оттук нахалството се просмука в цялото ни общество (рибата, както знаем, замирисва откъм главата). Наблюдаваме го в начина, по който се движат автомобилите по улиците и пътищата, в агресивните млади хора в градския транспорт, във все по-нахалните, но безсъдържателни дипломи за висше образование, в безскрупулните и нахални корупционни практики на всички управленски равнища... Не се ли впишеш в парадигмата - изхвърлен си, но впишеш ли се - е, за теб препятствия повече няма. Съвсем естествено е, че нахалството се превръща и в медиен продукт. Но не това на Васил Иванов - това е начинът журналистиката да служи на своите потребители, а друго, пошло, глупаво, бездарно. В тв "Веселина" например някакъв младеж най-безсрамно се чекне пред камерата по прашки, гладейки се - вероятно с цел да изглежда сластно, но беше само вулгарно, по мъжките си атрибути.
Нахалството обаче е сродна на думата "нахалост", която според речника на братя Данчови значи "напусто, напразно, залудо". Или, когато нахалството е успешният модел на обществено поведение, самото общество е пустиня.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин