Факел - място на Събития

Дали литературата е най-близката съседка на медиата? Или е нейна противоположност и живее точно отсреща? И защо медиата да се интересува от литература? Коя по-точно медиа?

Списание "Факел" е събитие. Не - произшествие, защото предлага българско жилище на руски литературни произшествия, на онези, които пре-определят и пред-определят литературата.

Колкото по-решителни в естетическия експеримент са избраните от "Факел" фикционални текстове от съвременна Русия, толкова по-видимо става тяхното интелектуално (и политическо??) влияние у нас. Вносът на авангард прояснява и процесите в българското литературно поле, което като цяло продължава да привилегирова огледалното отражение на обществото. Затова и литературата ни бавно се автономизира, сиреч бавно се демократизира.
Стабилният, заобикалящ параноите, читателски интерес към "Факел" подкрепя такова твърдение - списанието има с кого и какво да комуникира. И благодарение на него дръзко, дори арогантно високите руска култура и публицистика не са бели петна в нашето самопознание.
И не само руските.
В книжката, с която "Факел" начева своя четвърт век, четем: Андрей Кучаев с романа "Похожденията на един труп", "Страх ме е да не се разочаровам от смъртта" - разговор между писателя и Георги Борисов и посветеното му от Анатолий Корольов есе "Краят на великата илюзия".
В дял "Еuropeana" четем: Ален Безансон с "Къде е днес Европа"; Юрген Хабермас с "Необходимо ли е създаването на европейска идентичност" и "Европа трябва да придобие ново самосъзнание", разговор между него и Албрехт фон Люке; Джоузеф Джоф с "Демоните на Европа. Антисемитизъм и антиамериканизъм"; Анатол Ливън с "Америка в плен на национализма".
И още: Виктор Ерофеев с документалния роман "Добрият Сталин" и бележката му "Бащите не са деца"; Мауро Мартини с "Великият баща Сталин"; Иван Макеев с "Прочит на Сталиновата съдба"; Екатерина Рибас с "Алгоритъм на покушенията срещу Сталин", Александър Генис с "Пир по време на чума"; "Аз съм истински съветски писател" - разговор на Владимир Бондаренко със Сергей Михалков и Евгений Попов с "Руският орел продължава своя полет".
В дял "Култура на прехода" четем: Алек Попов с "Черната кутия", откъс от роман, и есетата "Литературата и стресът"; Георги Борисов с "Взрив", стихотворения, и "Нещо във въздуха", литературно есе; Деян Енев с новелата "През девет планини - в десета" и есето "Всички на носа на гемията".
В дял "Теория на превода" четем: Митко Новков с обзора "Преводът като ритуал, преводачът като жрец"; Николай Попов с "Буквалният и литературният превод", Иглика Василева с фрагментите "Преводачът винаги е раздвоен", разговора на Елена Калашникова със Сергей Хоружий "Възможни са безкрайни варианти".
Преводачите в броя са: Здравка Петрова, Мариана Панова, Владимир Теохаров, Красимир Петров, Иван Тотоманов, Нора Мартинова, Димитър Кирков, Любов Кронева, Иглика Василева.
Началните въпроси в тази бележка са предизвикани и от Александър Кьосев в неговия публикуван във "Факел" "Нерадикален манифест. Към критика на гилдийната идеология", който някои от нас вече познават от публикацията му в интернет. Ако този текст не е радикално събитие в българската литература, разбиващо актуалните ни референциални решетки, то не знам какво въобще може да я засегне.

М.Б.





Списание "Факел". Година двадесет и пета, книжка първа. Цена 7,50 лева.