Граници - между Ивайло Дичев и Ивайло Дичев, и Ивайло Дичев - през годините ще разчертаем трудно, защото той прибира следите от своя ход в културите вътре в себе си, "забравя" ги и ни принуждава да четем застрашителния им обем през Ешерови лабиринти...
Авторството му - на разкази и разказоиди, на студии и есета, на жестове и наблюдения - е силно еротично: Дичев ни прелъстява и оплита в иронични мрежи от авторефлексии и цитатите; и така предефинира социалните матрици на европейската култура тук, на българска почва.
Сега, когато Ивайло Дичев става на 50 години, честваме именно Автора, който методично унищожава авторството, за да му придаде единствен смисъл в множествения постмодерен свят. Честваме археолога на визуалното в неговия пределен урбанизъм. Честваме ядрата политическа надежда, които той влага във връзката между академията и медиите.
Но най-вече честваме много близък приятел!

Култура


(Скъпи Ивайло, извинявай за патетиката! Но нали си и професор!)


К