(Извън)земни -
малко, но не съвсем

Първата олимпиада, на която съзнателно съм се дивил с двете си млади и неопитни оченца, е Барселона'92. Тогава времето във възрожденското планинско градче беше дъждовно. Баба ми вареше сладко или просто готвеше непрестанно, справяше се неописуемо добре. Аз карах синьото си колело и ръчках десетките си играчки в опит за игра и също се справях неописуемо.
Това са първите ми асоциации с Барселона, а именно там се развива действието в книгата на Едуардо Мендоса. Първоначално тя е лятна новела в подлистник за най-големия испански вестник, "Ел Паис". След шашкащия си успех, през 1991 е издадена и като самостоятелна книга.
Наскоро научих и най-странния за мен факт, засягащ този град - смъртта на Гауди. Блъснал го трамвай, кръвта му изтичала, никой не му помогнал. Все пак го закарали в болница, но там никой не понечил да го лекува, помислили го за скитник. И култовият архитект починал. Този ужасно печален детайл от историята на града ме навежда на мисълта, че ако двама извънземни наистина попаднат сред местното население, както става в настоящата книга, те няма да бъдат забелязани.
И така, двамата инопланетяни кацат. Гурб придобива образа на сексапилната певица Марта Санчес и изчезва, а другият пришълец започва да го търси.
Като перипатетик дирещият персонаж се разхожда из града - и из археологията на местните нрави и абсурди. Той търси смисъл в човешкото поведение, който, уви, му убягва, защото реално липсва - поради факта, че е продукт на чисто индивидуално изработване. Оттук идва и смехът - авторът иронизира и пародира в дневникова форма външните белези (не само физическите) на човека, но и материалистичното му мислене. По този начин премахва дрехите на смисъла, разсъблича го до реалното според Мендоса състояние на нещата - безсмислието.
Общата рамка, в която пришълецът поставя човешкия род и творенията му, е следната: "изключително прости в структурно отношение, но много сложни за управление".
Пътешествието на извънземния, който търси другаря си Гурб, е цяла одисея, защото без него няма начин да напусне планетата ни. Изчитането на текста си е чиста забава, сладка и лека като захарен памук. Мендоса казва: "Това е най-ексцентричната от всичките ми книги. В нея няма и помен от меланхолия, само озадачена гледна точка към света, без драми и недомлъвки."
И все пак, какво решение ще вземат извънземните изследователи? Ще осмислят престоя си тук като трагични чужденци в стил "Камю" и ще си тръгнат? Или ще се инфилтрират като човешка фауна в нашето всекидневие, което може да е всякакво, но още дъхти на свобода?

Стефан Иванов





Едуардо Мендоса.
Ни вест от Гурб
.
Превод от испански Боян Молина.
ИК Колибри. С., 2005.