Джаз икони
В рамките на Sofia Jazz Peak 2005 Димитър Трайчев представя във фоайето на зала "България" своята изложба "12 джаз икони". Думата "икони" носи в себе си две основни препратки. От една страна, към православната традиция и предлаганата от нея възможност вярващите да се поклонят пред визуализирания обект на своята почит. От друга, безспорно терминът "икона" е част от речника на поп-арта с неговото обожествяване на реалността. Тази връзка съвсем не е случайна. Много от поп-художниците са дълбоко свързани с музиката: Робърт Раушенбърг е силно повлиян от Джон Кейдж, Ив Клайн е джазов музикант, Анди Уорхол менажира групата Velvet Underground. Наред с филмовите звезди и политиците, именно тези художници издигат поп- и джаз- изпълнителите до ранга на звезди.
Димитър Трайчев използва някои от прийомите на съвременното изкуство, откритие на 60-те. Така както Уорхол въвежда фотографски метод за изработване на живописни платна, така Трайчев се осланя изцяло на компютъра. Защо избира този подход, въпреки че е отличен живописец и със сигурност би се справил много добре с четка и бои? Живописването придава прекалено личен момент на образа; мазката винаги носи емоционален коментар. Намесата на ръката означава субективност, а това е нещо, към което художникът не се стреми. Той пристъпва към образите-икони с желанието да постигне отстраненост, което означава и максимална обективност. Затова и е използвана формата на плаката, зад която авторът най-лесно остава анонимен. Отсъствието на всякаква "ръкотворност" се замества с хладен анализ. Векторните изображения са създадени по архивни фотографии и "развиват идеята за всеки музикант в характерни знаци и имена на програмни творби".
Апологет на джаза и на шрифта, Димитър Трайчев създава музикалната динамика на 12-те изображения чрез форма и знак. В случая формата се изгражда чрез скулптираните лица на героите, а знакът са буквите от имената на техни програмни творби. В голяма степен именно от съчетаването на пластиката на образа и пластиката на буквата се ражда характерът на портретувания и на неговото творчество.
Макар че самият автор скромно нарича изложбата си "плакати" - те носят много повече от информация за обекта. Както и за самия Димитър Трайчев - художник, графичен дизайнер и луд по джаза.

Мария Василева