Обидената
Мария Василева пише писмо до Копринка Червенкова, защото Свилен Стефанов я обиждал с писмения си отказ да участва в традиционната годишна класация на изложбите във в. "Култура" (вж. бр.10 и 11 от т.г.).
Аз пиша, защото текстът на Мария Василева, която не познавам, обижда мен - като редактор и автор в същия вестник. За разлика от нея обаче ще се опитам да аргументирам обидата си:
1. Госпожата би трябвало да знае, че когато издание покани автор за мнение и той обоснове в текст защо ще се въздържи от него, журналистическата етика изисква публикацията на въпросния текст, наречен от нея памфлет.
2. Госпожата би трябвало да знае, че когато пише: "Много по-тежко и отговорно е да следиш художествения живот в детайли, да участваш активно в него и накрая да можеш да видиш и цялото, и себе си в него", е длъжна да се досеща, че "отговорността" изисква като че ли друго: да разграничиш още в самото начало позицията си на участник в един процес от позицията си на негов наблюдател. Ако се беше подчинила на тази задължителна хигиена, тя не би поставила на 1-во място в класацията курирани от самата нея изложби ("Място за срещи" в СГХГ). Ако Мария Василева иска да я възприемам като критик, ако иска като обикновен посетител на изложби да й се доверя, нека си направи труда да спазва поне елементарните норми за всяка критическа дейност.
3. Госпожата би трябвало да знае, че когато пише: "Много лесно ще намерим подобни по смисъл изявления в критиката на едни тъмни години, за които не искаме да си спомням", директно илюстрира следното твърдение на Свилен Стефанов: "Една от причините за моя фактологичен редукционизъм е, че критическата преценка е корумпирана - за това например ясно свидетелства удивителният факт, че по традиция в тази "класация" повечето от изкуствоведите не се колебаят да посочат като най-значими и интригуващи тъкмо собствените си кураторски реализации. Почти съм сигурен, че и сега ще бъде така."
4. Госпожата би трябвало да знае, че един съвременен критик не би следвало да развихря въображението си по следния дисквалифициращ начин: "Представям си как авторът на този донос (съжалявам, но стилът е именно такъв) седи пред екрана на компютъра, ушите му горят трескаво, ръцете се потят, сърцето подскача в ритъма на "ей сега ще ви кажа аз на вас" и клавишите редят атрактивни думички: кучка, вампир, мафия, глутница, деградация, върколаци, бездуховно, пораженчески и т.н."
След като обвинява Стефанов най-малкото в преднамерена необективност, защо в писмото си Василева влиза точно в неговия регистър и ни принуждава да търсим необявени от нея причини да напише писмото си? Ако се е разпознала в това описание, ако иска да защити своята собствена "глутница" и "кучка", то приписването на подли намерения е най-лесният начин да истеризира и съответно да блокира сблъсъка на интерпретации. (Особено ако вярва, че е от господстващата в художественото поле групировка, която е носител на "позитивния смисъл".)

Учуден съм, че госпожата, списвала рубрика на тези страници, още не се е уверила, че "Култура" се стреми да бъде форум (и публикацията на нейния текст е доказателство за това). Форум на загрижени за културата граждани. Не и тръбач на племе, изпаднало до отмъстителна шайка.

Марин Бодаков