Музикални празници
Софийска пролет

Тази година българската музика започна своя път към слушателите си с купон на 1 март, наречен "Мартеница" (в стил "за всекиго по нещо"). Естетите биха възразили срещу подобна еклектична неизисканост, но няма да са прави. Добре е, че понякога се мисли и за т.нар. "средна публика", която не бива да бъде лишавана и от Тракийските си танци, и от Симфонията на Никола Атанасов, и от някой и друг любим бисер от Черкин или Сагаев.
Продължението на купона беше на 8 март - музика от жени-композиторки. Лично на мен такова мероприятие ми навява тягостни спомени за профсъюзните времена. Допълнителен, извънмузикален щрих беше присъствието на Съюза на демократичните жени с председател г-жа Емилия Масларова (а има ли подобен съюз на мъжете или на недемократичните жени?), който пъргаво си направи предизборна реклама с витиевато писано слово и раздаване на демократични пръстени на жените-композиторки. Тук ще отбележа винаги адекватното поведение на остроумната Юлия Ценова, която, въпреки скептичното си отношение към събитието (или заради него?) е приела да участва в такъв концерт. И още - приятните, непретенциозни салонни "парчета" за цигулка и пиано от Дора Драганова - мнозина меломани обичат да подслаждат домашния си бит с подобна музика. Защо не?
Дотук с реверансите към публика и жени-композиторки. Следва делничната сивота. Концертът на 21 март в залата на Музикалната академия "Панчо Владигеров" вече носеше белезите на организационна умора: нямаше водещи, но пък имаше големи паузи и суетене между отделните творби. В паузите можеше изпълнителите или композиторите да кажат по някоя дума за пиесата или за свое оправдание, или поне да предупредят публиката за направените промени. А имаше интересни неща. Дори Соната - 5 за пиано на Божидар Абрашев - с две бързи бравурни части и една бавна, финална, заслужи одобрението на публиката. Красимир Тасков с "Церемония" за 2 пиана на 8 ръце и ударни също направи приятно впечатление с интересни темброви находки и добре намерена форма. И Токатата на Йордан Гошев може да претендира за присъствие в пианистичния репертоар.
Миналата година по повод моя статия за "Нова българска музика-2004" бях обвинена, че оценявам творбите не от живо изпълнение, а на запис. Правилно! Защото как можех, без лично да присъствам, да оценя топлия домашен уют на произведението на Татяна Тончева - текст също от нея - "Ясна е пролет пукнала", което ни пренася в салоните от времето на Хаджи Генчо! Да се порадвам на добродушието, което излъчва припяващата в унисон с двете момиченца-певици от рояла авторка и възгласите й "иху-ху!". Нямаше начин - освен визуално - да се оценят орфизмът и дълбокото християнско изживяване на Нева Кръстева - с всичките страшни заклинания от рояла или органа. (Орфей е бил добър човек, светъл и радостен е неговият ореол, а в залата навремени витаеше духът на Молоха.) Щях, разбира се, да си спестя неудобството от музикално-поетичните опити на уважаваната наша пианистка Вера Баева във водевилен стил... Рискове на професията!
Ще продължа да рискувам до края на Музикалните празници "Софийска пролет" - Нова българска музика-2005.

Наталия Илиева





Фрагменти