Срамните устни на киното
Търсенето на метафори за човешката взаимност е в криза. Днес омразата е най-силната човешка връзка. Тя е релефна, има ясен профил. Виждаме я в юмрука, секса, куршума, камерата. Обичта вече ни изглежда скучна. "Обърнете" горните четири думи и какво спокойствие. Длан, любов, поздрав, картина. Кой знае защо някой е решил да се изразяват с едни и същи средства - кръв, сперма, ръка, филм.
Тръгвам си. "Дупка в сърцето" (Щвеция, 2004), показан на 9-ия МСФФ, е поредният скучен филм, който няма да догледам. Далеч по-подходящ е за обсъждане. Останка велика от иначе славното "авторско кино" (скучни за гледане филми, иначе интересни за анализ). Не, този май е по Догмата на Ларс фон Триер. Все тая.
Бащата моли за вода, синът му я налива от тоалетната чиния. Всеки убива всеки. В мислите си, по-реални от реалното. Двама мъже и момиче снимат аматьорско порно в апартамент. Синът се крие в стаята си зад хард-музика. Ужасно режещ саунд. Този режисьор е луд! Той е Лукас Мудисон, онзи от "Лиля завинаги". Първият му филм се казва "Покажи ми любовта". Що ли не...!
А какъв филм беше "Аз съм любопитна в жълто"! И в синьо. Вече не съм толкова любопитен. Ама тя си префасонирала котето, изрязала му срамните устни. И ги продала по интернет. Днес всякакъв боклук можеш да продадеш по интернет. Ще си ходя.
Приятелката до мен излиза за цигара. Сега пък спряха звука. Тишината щедро струи от екрана. Явно героите дрънкат глупости и режисьорът ги е резнал. Каква е тази "дупка в сърцето"? Това не е ли израз за смъртта от уестърните? Героите се замразват още повече. Омразата като единствената връзка помежду им. Защо ли още стоя? Режисьорът иска на всяка цена да ме изгони, но аз напук стоя.
Радикален филм за човешките взаимоотношение, нелишен от капка милост, режеща съзнанието като бръснача на Бунюел. Айде стига, бе! Бунюел! Трябва да го гледам пак.

Цветан С. Тодоров