Празнични изложби в Търново
22 март - празникът на Велико Търново - е свързан с победата на българската войска, предвождана от цар Иван Асен II, над епирския деспот кир Теодор Комнин в битката при Клокотница на 9/22 март 1230 г. В чест на победата новостроящата се църква в престолния град е наречена "Св. Четиридесет мъченици".
В църквата се случват изключителни събития и през по-ново време: откриването на Учредителното събрание, провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България, обявяването на независимостта на държавата през 1908 г.
През 1925 г. храмовият празник на църквата става официален празник на Велико Търново и неговите благодетели. По традиция младите войници от местния гарнизон приемали светото причастие, а присъстващите граждани изслушвали слово, прославящо делото на Асеневци, и текста, изсечен върху Асеневата колона.
80 години по-късно в Търново бяха открити три посветени на болярския празник изложби:
1. "Писателите и Народното събрание".
Тя е подготвена от Националния литературен музей с експонати, документи и книги от фондовете му и е посветена на 125-годишнината от подписването на Търновската конституция. Идеята й е да покаже ролята на българските писатели за утвърждаване на държавността у нас.
Изложбата има три основни смислови акцента: "Писателят - депутат и законодател" - уточнени са имената на 89 писатели, депутати от Учредителното събрание до наши дни, като 6 от тях са били и председатели на Народното събрание; "Писателят като наблюдател и коректив на Народното събрание" - в хумористични текстове и шаржове се откроява отношението на писателите към дейността на Народното събрание; "Народното събрание за писателя" - подчертава се трагичното състояние на музеите на П.К.Яворов и Христо Смирненски.
Изложбата включва много документи, снимки, вещи, архивни материали, писателски атрибути, политическа литература - издания на политическите партии, редактирани от писателите, техни речи, както и Дневници на Народното събрание от Търново, Източна Румелия и София. Великотърновското гражданство видя в нова светлина Иван Вазов, Захари Стоянов, П.Р.Славейков, Тодор Влайков, Димо Кьорчев, Стилиян Чилингиров, Леда Милева, Емилиян Станев...
2. "Емилиян Станев, Въло Радев и Велико Търново. Спомен за двама."
Втората изложба, показваща моменти от творчеството на двама различни творци, свързани трайно с Велико Търново, също се радваше на интерес. Защото в много от творбите на Емилиян Станев родното му място присъства - и като атмосфера, и като герои, и като философия на българската история. Именно с филм по едноименната повест на Емилиян Станев - "Крадецът на праскови", през 1964 г. дебютира и Въло Радев като режисьор. Верен на стремежа на българина да съгради дом, Въло Радев създава през 1987 г. музея на Емилиян Станев във Велико Търново, вероятно най-модерния в България, съчетаващ в експозицията си няколко изкуства и разчитащ на провокацията към посетителите.
Въло Радев е автор на още един творчески проект, трайно свързан с града - аудио-визуалния спектакъл "Звук и светлина" на хълма Царевец. Изложбата беше подготвена от музея на писателя, филиал на Националния литературен музей. След откриването й със съдействието на Младежкия дом и Регионалната библиотека "П.Р.Славейков" беше представена книгата "Стоп кадър" на Жени Радева, съпруга на режисьора.
3. "Накити от старо време" беше третата изложба, открита на 22 март само за 4 часа в залата на община Велико Търново. Фондовете на Регионалния исторически музей показват какво наследяват търновските майстори през Възраждането от средновековните столични златари и как го пренасят до наши дни: сокай - уникалното забраждане на омъжените жени, направено от разноцветни камъни и розети, наушници, наниз от монети или пластини и покрито с бяла кенарена кърпа с богата шевица и ресни, характерно за Търновския край и наречено "болярска корона, запазена в селската хижа"; традиционни накити, апликирани със седеф, внасян от Ерусалим и Атон, както и с емайл; накити от ХIХ и ХХ век под влияние на европейската мода, привнасяна от търновските търговци у нас; градско облекло и аксесоари...

Радка Пенчева