Балканите, идентичността
и актьорът днес

- Гледахте ли вече някои от филмите?
- Да, вчера изгледах три.
- Изненада ли ви нещо?
- Филмите бяха добри, но не мога да ги коментирам. Няма да е честно. Но засега мисля, че ще бъде трудна селекция. Да не говорим колко е пъстър самият състав на журито - всички сме много различни. Няма начин да не е интересно.
- Повечето от филмите в международния конкурс са на съвсем млади режисьори. Намирате ли нещо общо между тях?
- Тъй като повечето от тях са източноевропейци, нормално е общото между тях да бъде политическата ситуация след падането на комунизма. Любопитна съм да видя различната гледна точка на всяка страна.
- Гледала ли сте изобщо балкански филми?
- Да, гледала съм, но не достатъчно. И тъкмо затова съм тук. Защото смятам, че тези филми не стигат до Европа, а това е много жалко. Като член на Европейската филмова академия наистина се борих да отворя ниша за филмите от Източна Европа и сега съм много щастлива да видя толкова много от тях на този фестивал. Това е една възможност за всички нас, за цяла Европа да види тези филми. Радвам се, че най-накрая академията прие тези страни.
- Как се струва на един испанец балканското кино? Разбираемо ли е?
- Мисля, че да. Испанците имат общо с този абсурд, който се показва на екрана. Не говоря за младото поколение. Но хората на средна възраст могат да разберат доста ситуации, тъй като при режима на Франко имаше подобни неща. Например, бедността или по-скоро липсата на структури, които да спомагат за социалното развитие. Също и необходимостта от организации, асоциации, които хората да направят сами, за да могат да започнат да създават, да проходят след този "бащински" режим. Така че, да, смятам, че ние, испанците, можем да разберем много неща. А също мисля, че осъзнаваме тревогата - да си отвоюваш място в света, в Европа... Испания имаше подобен проблем преди години - хората имат нужда да определят своята идентичност. Струва ми се, че България все още не се е самоопределила.
- Да разбирам ли, че според вас хората днес сами могат да избират своята идентичност?
- Повече от всякога. Днес глобализацията е толкова мощна, че всяка страна трябва е много организирана, за да не бъде изядена. Смятам, че днес можеш едновременно да бъдеш гражданин на света и в същото време да бъдеш верен на своите корени. За страните, които в момента се интегрират в Европа, е голямо предизвикателство да открият точно своята идентичност, а също и да се научат да се "продават" - нещо, което не им се е налагало да правят до този момент. Тънкостите са много. В същото време смятам, че днес имате невероятна възможност, защото вие можете да се учите от това, което са направили другите и да изберете най-доброто. Вземете която и да е страна от Европейския съюз. Например Испания - можете да се поучите от нея и за хубавото, и за лошото.
- Не смятате ли, че прилагането "наготово" на разни модели би лишило хората от тяхната креативност, от способността им да генерират нови идеи?
- Мисля, че този период е като шарката. Трябва да бъде преболедуван. Смятам, че човешкият живот в крайна сметка е баланс. Когато нещо тръгне в една посока, веднага друго тръгва в обратната. Човешкото тяло и душа създават този баланс. Смятам, че това, което една страна не може да изгуби, е собственият си облик - в добрия смисъл.
- Играли сте и на сцена, и зад камера. Къде се чувствате по-комфортно?
- Както казвам в своята школа "Фърст тийм" (първи екип), актьорът трябва да се възползва от всички среди на изразяване, които съвременният свят му предлага. Това са различни видове комуникация, към която трябва да се научиш да се приспособяваш. Мисля, че за да работиш в киното, не би било излишно да имаш и опит в театъра, въпреки коренните различия в техниките. В нашата школа учим актьорите именно как да комбинират тези две техники, защото всяка една от тях е много привлекателна. А актьорът трябва да знае много неща - сценарий, комуникация, маркетинг... Той няма как да ги знае, ако не ги научи. Хората не говорят помежду си. А когато няма диалог, посланието се губи.
- Как общувате с вашите студенти? Протича ли диалог между вашето и тяхното поколение?
- Трябва да има. За мен това е много питателно, защото смятам, че когато се изразяваш чрез своето преподаване, по-късно то се връща - какво мислят те, от какво имат нужда. Но също така е трудно, защото времето тече и трябва да се приспособяваш към новите умове, новите начини на мислене. За мен диалогът е изключително важен. Мисля, че ние сме своего рода пионери в специализацията, която се опитваме да въведем в киното, и начинът, по който го правим, но се надявам, че тя ще бъде много полезна за всички. Мисля, че нашите студенти търсят именно "полезността". Те не искат теории, а полезност - да видят какво са научили и как могат да го използват. Да им дадем инструментите, да им дадем конструкция, база, на която да стъпят, за да могат да продължат - това смятам, че е по принцип отговорността на по-възрастното поколение.
- По-лесно или по-трудно е да бъдеш актьор днес - в този отворен и изобилен свят?
- Смятам, че е малко по-трудно. Защото на младите актьори се налага да видят повече неща и сами да избират. Обикновено хората хващат, каквото им падне. В същото време обаче е по-благодарно и по-вълнуващо, защото те виждат, че другият прави нещата по различен начин и че той също е интересен. Това е свят на конкуренция, който същевременно е и вълнуващ.
- Има ли в момента режисьор, с когото бихте искали да работите?
- Бих искала в театъра да работя в международен екип от цяла Европа. Испания по принцип винаги е била пример за съвместна работа - имаме толкова много провинции, всяка със своите особености и култура... Ние сме като един цял европейски народ.
- В какво вярвате?
- Вярвам в хората. Смятам, че дълбоко в себе си човекът е добър. И че никой не иска да е сам. Общуването с другия е единственото нещо, на което можем да се насладим истински в краткия си живот. Така че нека му се насладим!

9 март 2005 г.

Разговора води Ася Колева

Асумпта Серна е испанска актриса. Играла е в над 50 филма и 5 театрални постановки. Има над 20 награди, сред които за участието й в "Сладки часове" на Карлос Саура, за "Матадор" на Педро Алмодовар и "Учителят по фехтовка" на Педро Олеа. Снима се във филми в цяла Европа, играейки успешно не само на испански език. Автор е на 3 книги - "Актьорската игра в киното" (1997), "Монолози зад кадър" (2001) и "Сценарият и актьорът" (2004). Тя е съосновател (задно със Скот Клевърдън) и президент на международната филмова фондация "First Team". Организират конференции и уъркшопове за актьори, сценаристи и режисьори в университети и по време на международни филмови фестивали из цяла Европа. Асумпта Серна е активен член на Американската академия за филмови изкуства и науки и член на Борда на Европейската филмова академия. Беше член на журито на 9-ия Международен София Филм Фест.





Разговор с Асумпта Серна