Саморасли
29 март, 8:30. Съпругата ми успява да купи "24 часа" с подарения от ВАЦ роман "Името на розата" единствено поради факта, че е с детето. Умилостивената продавачка го вади изпод щанда и изисква моите момичета да се държат така, сякаш са купили нещо съвсем друго.
По-късно забелязвам, че където е пипал преводачът Никола Иванов, работата е перфектна. На маншета на обложката забелязвам, че прословутата работа на Умберто Еко "Отворената творба" е преведена като "Открит труд". И спирам с грешчиците дотук.
30 март, 18:00. На павилиона на спирката пред Музикалния театър има обява, че тиражът на "24 часа" и "Труд" (от предишния ден!!) е ограничен, затова книгата на Еко ще получат "само редовните клиенти (каквото и да значи това)". Цитирам!
От същия павилион си купувам "Нощен труд" - и на 6-та страница пак прочитам за уникалната възможност на читателите заедно с любимия вестник да купят книга от "Златна колекция ХХ век". Цената на книгите е сензационна - само 8,30 лв." 9 лв. с вестника - общо трийсет вторника. (От книгите, които ВАЦ "дарява" в библиотеката ми липсват само две...)
На същата страница се рекламира вторият световен бестселър: "Доктор Живаго" на Пастернак. Илюстрацията е наежена женска гръд, върху която падат сенки на конници, а и май е плисната кръв... И още една фотография с надпис: "Александър Джунински, който продава зеленчуци на Сточна гара, чете "Името на розата". Александър с нетърпение чака следващия вторник, за да се наслади на "Доктор Живаго".
Има си хас.
31 март, 10:40. "Зли езици" твърдят, че цялата акция се субсидира от Европейския съюз и че навсякъде стартира с Умберто Еко... Злите езици са точно за това: да им вярваме.

В следващ брой "Култура" ще дискутира със специалисти по авторско право, книгоиздаване, книгоразпространение и медии реалните ползи и вреди от мащабната акция на "Труд" и "24 часа".

М.Б.