Британската анти-приказка

Някак набързо покрай погребението на папата на 9 април по ефира на световните медии прелетя вестта за сватбата на британския престолонаследник Чарлс с Камила Паркър Боулс. Съобщенията бяха повече от сдържани, отношението на коментарите се движеше в диапазона между потиснатото раздразнение и демонстративното безразличие. Самото събитие мина някак скромно, на границата между задължителното имперско величие и скритото желание за невидимост. Наистина, както писа британската преса: "астрономическа разлика с помпозността и претенциозността на сватбата между Чарлс и Даяна през 1981 година". Тогава - 3500 гости препълваха катедралата "Св. Павел"; десетки хиляди дефилираха по улиците на Лондон; милиони хора в целия свят гледаха тържеството по телевизията. Сега - само двайсет и осем от най-близките членове на двете семейства присъстват на светската церемония, кралицата изобщо не се появява, едва 15 000 души се събират по улиците на Лондон, за да празнуват събитието. Не може да има съмнение, че този брак не е популярен сред поданиците, не е харесван от трона, не успява да прелъсти въображението на масата, обикновено жадна за зрелища. При това положение не можем да не си зададем въпроса защо? Изглежда, че сме попаднали на събитие с митологичен характер, знак, който сочи към съществуването на много по-общи и нерационални процеси в колективната психика на съвременния европейски човек. Ще се опитам да изведа някаква посока на възможността да прочетем този знак.
На 9 април медиите почти униформено започнаха своите съобщения с изречението "Принц Чарлс и Камила най-сетне се ожениха". Имаше се предвид, разбира се, 34-годишната връзка между двамата, започнала през 1971 г.; думата "най-сетне" внушаваше скрито раздразнение и потискаше фразата "все пак". Терминът "връзка", от своя страна, използван с яростна настоятелност през цялото време, всъщност заместваше нещо, което обикновено и дори в много по-прости случаи се нарича "любов".
Как би изглеждала ситуацията за един човек отстрани, непредубеден любител на фактите? Двама вече възрастни и улегнали хора - той на 56, тя на 57 - са успели да отстоят любовта си въпреки съпротивата на цялото общество, въпреки интригите на царския двор и недоволството на самата кралица, въпреки изпитанията на неуспешните бракове; и най-сетне са се събрали - пред хората и пред Бога, за да доживеят старините си заедно. И това ако не е доказателство, че любовта все още я има в нашия свят...
Ясно е, че в колективното мнение става въпрос за натраплив отказ да се приеме очевидността на елементарните факти. Бедата, изглежда, започва с горката Камила. Тя непрекъснато попада в сянката на сравнението с Даяна. И тук трезвият поглед би могъл да разкрие нейните очевидни предимства: улегнала, разумна и търпелива жена, никакви истерии, никакви булимии, нито сянка от склонност към скандални истории... Наистина, би могла да се нарече "безлична", но пък истеричното поведение на Даяна най-малко от всичко говореше за мил и симпатичен характер. Вярно е, че Камила не е красива, не умее да се усмихва ослепително, да изглежда лъчезарно... Затова пък видът й е типичен за това, което можем да наречем "англичанка". И нима принц Чарлс е първи красавец? Оказва се, че това, което изглежда несъществено за мъжа, е решаващо в начина, по който се възприема жената. В действителност двамата са си изключително подходящи, направо христоматиен образ на традиционно английско семейство.
Защо тогава - нека още веднъж да си зададем въпроса - "хората" отказват да признаят щастливото случване на една царска сватба? Отговорът може би е в това, че тя не съвпада с онази представа за царска сватба (както и с високия пласт на самата идея за сватба), която е възпитана в съзнанието на западния човек с всички легенди, народни приказки и романи, натрупали се в мирогледни матрици на социалния опит и така нареченото индивидуално въображение. Матрицата (царска) сватба ни казва, че булката трябва да бъде млада и хубава (женихът обикновено не се описва), да грабва въображението с някаква изключителност, да се появи в живота на царския син изведнъж, да бъде грабната или поне спасена от него, да спечели обичта на народа си... А във "връзката" между Чарлс и Камила всичко изглежда разбираемо, обикновено, последователно... Всъщност така, както се случва в живота на "нормалните" хора. Но кой иска да бъде нормален в мечтата, в илюзията, в съня? Чарлс и Камила отказаха на своите поданици, на всяко "поданичество" в света на митологичната мисъл, възможността за красива идентификация с приказката, в която трябваше (по една случайност, наистина) да изиграят главните роли. Те избягаха в "просто човешкото". А за принц и принцеса това е непростимо, нали...

Милена Кирова







Думи
с/у думи