Без заглавие
Позволявам си тук да изразя съмненията си към новосформирания Консултативен съвет към министъра на културата и туризма.
И по трите точки, по които този съвет предизвиква у мен възражения, съществуват контрааргументи в полза на създаването му. Убеждението ми обаче, че българската култура - нейното развитие в България, нейното присъствие в чужбина - има нужда да бъде гледана с нестандартен поглед, а и да бъде подхождано към нея нестандартно от страна на държавата, ме кара да споделя все пак съмненията си.
И така - целта, първо.
"Да наложим културната си идентичност в Европа." Дълго може да се спори какво е културна идентичност и какво значи "налагане на културна идентичност". В рационализиращите действителността днешни управленски документи тези термини съществуват, разбира се - и в София, и в Брюксел. В действителност обаче нито културна идентичност може да се строи съзнателно, по план, в съответствие с модната доктрина за "изграждане на държава" или с какъвто и да бил модеризиращ проект, нито пък тя може да се налага. Налага се търговска марка. На пазара. Контрааргумент: в цяла Европа тенденцията е културата да се налага като стока.
После - съставът. Не е задължително най-известните да мислят най-добре. Създадените от медиите авторитети имат един основен недостатък - техният поглед не се различава качествено от погледа на зрителя/читателя (затова именно ги създават и медиите). Да се очаква от тях неочакван поглед към културата, предлагане на нестандартни подходи - е неразумно и даже абсурдно. Да не говорим, че част от членовете на съвета са представители на поколения, доста отдалечени от съвременния свят (без с това да подценявам творчеството и качествата им), а от съвета се иска да взема решения по бъдещия свят. Не виждам в него 30-,40-годишните, които реално вече са прекрачили в този бъдещ свят - не искам да давам имена, достатъчно е да се огледаме непредубедено. Контрааргумент: в цяла Европа, по различни въпроси постоянно се създават такива "съвети на мъдреците" (conseil des sages им казват французите), в тях влизат най-известните и медиатизирани професори, член-кореспонденти, академици, тям властите имат доверие, от тях очакват съвет, техният съвет се чува. Резултатите са налице.
Самата структура е най-големият проблем. Доколко един такъв съвет би могъл въобще да обхване, да предвиди всички елементи и развития на огромния, безплътен и неподдаващ се на стриктен анализ комплекс, наричан "култура", във взаимодействията му с общество, с държава, с живот? Разбира се, една концепция, дори по комунистическо, е план за действие за определен период, в определен периметър. Но в съвременния свят, който все повече се развива по хоризонтал и избягва вертикалните решения, какъв ще бъде резултатът от едно (било и най-"креативното") мнение на съвета, водещо до налагане на решения отгоре надолу? Контрааргумент: навсякъде в Европа подобни структури подпомагат управлението, навсякъде в Европа те са представителите на гражданството в управлението на културата.
Всяка съвременна власт има нужда от авторитета на експертите. Което е прекрасно. И опасно.

Христо Буцев