За нашето академично безсъзнателно
От 10 до 12 март 2005 г. в замъка Копе (където мадам дьо Стал е била в изгнание по времето на Наполеон, а сега се помещава Европейският институт на Женевския университет) се проведе среща на изследователската мрежа "За едно европейско пространство на социалните науки" (ESSE), посветена на проблема за "академичното безсъзнателно".
Замисълът на срещата бе "да обективираме научната практика на всеки един от нас" чрез една "археология, изявяваща архитектониката на различните национални традиции в социалните науки". Общата методологическа рамка, очертана преди всичко от рефлексивната социология на Пиер Бурдийо, и общата тревога от ерозирането на европейското висше образование под влияние на т. нар. Болонски процес, дадоха възможност на социолози, антрополози, историци и философи от Европа и от Съединените щати продуктивно да дискутират върху онези "исторически трансценденталии", "дисциплинарни априорита" и т. н., които задават доксата на Homo academicus - онова, което той "приема на доверие". Срещата разчиташе на жанрова полифония - пленарни доклади и кръгли маси (за пред една по-широка образована публика); и ателиета (само за изследователите от мрежата) - за "каноните на университетското мислене" (книги за четене, автори, без които не може, и т. н.), за "академичните таксиномии" (организация на дисциплините, задължителни курсове, отредени кредити) и за "схоластичния хабитус" ("добри" университетски практики, неща, които "трябва да се правят" и "не трябва да се правят"), на които, провокирани от встъпителен доклад, участниците провеждаха мозъчни атаки; три "трансверсални теми" - дисциплинарните априорита, националните традиции и Болонският процес - пронизваха всяко от ателиетата и с това осигуриха единството на обсъжданията.
Пленарните доклади, макар и обръщащи се към една по-широка образована публика, ме впечатлиха с изследователския си замах: Жак Буверес (Колеж дьо Франс) говори за "Бурдийо, Паскал, философията и критиката на 'схоластичната илюзия'", Кристоф Шарл (Университет Париж I - Национален център за научни изследвания) - за "схоластичния хабитус" и ефектите му върху "литературните и историческите класирания"; докладът на Оливие Кристен (Университет Лион 2) бе озаглавен "От диспута до колоквиума: форми и залози на научната дискусия в модерната епоха", а на Арон Сикурел (Калифорнийски университет) - "Институционални и всекидневни изражения на хабитуса". Кръглите маси бяха посветени на "Академичното безсънателно според Пиер Бурдийо" (водещ Патрик Шампан от Центъра за Европейска социология, Париж) и "Болонският процес: налагането на един нов академичен режим и следствията от него" (водещ Франц Шултхайс от Женевския университет). Освен тях участници в мозъчните атаки в ателиетата бяха социални учени, които надали се налага да бъдат представяни - Крейг Калхун (Нюйоркски университет), Робърт Дарнтон (Принстънски университет), Паскал Казанова, Изабел Калиновски, Виктор Каради и Луис Пинто (Висше училище за социални науки, Париж), Йохан Хейлброн (Ротердамски университет), Реми Леноар (Център за Европейска социология, Париж), Никос Панайотопулос (Критски университет), Улф Вугениг (Люнебургски университет), както и Шарл Сулие (Университет Париж VIII), един от авторите на "Universitas calamitatum: черна книга на университетските реформи".
Жанровата полифония на срещата придоби ново измерение благодарение на изложбата с фотографии на Бурдийо от алжирския му период, която аз не бих се подвоумил да нарека "Окото на социолога" - тъй като именно окото на социолога е символ на шанса да обективираме академичното безсъзнателно, да "осветим слепите му места".

Деян Деянов