До Диана Попова,
която също познавам

Драга Дианче, Съгласен съм, че за "Място за срещи" поне в "Култура" са се появили достатъчно положителни отзиви от други автори. Когато обаче Мария Василева участва в годишната ни анкета, да беше заявила, че поставя инициираните от нея изложби в галерията, където работи, на първо място в класацията именно на основата на чужда критическа рецепция. Нали поканената е тя, а не някой колективен субект?
Но да премина към по-сериозното - състоянието на критическите обноски. Цветистата реч в критиката, Дианче, е била всекидневие, когато самата литература е била важна в политически аспект за обществото. Да ти припомня първия ни литературен критик Нешо Бончев, според когото литературата не е салон, в който да си разменяме комплименти...
Не смея да съдя доколко неговата епоха е примитивна, той е бил достатъчно образован човек, но съм съгласен, че изграждането на нацията чрез литературата е било процес, пълен с енергия. Днес обща национална литература вече няма, а наследилите я малки литератури дори не комуникират помежду си, най-вече критически - и чезнат...
Дали днес тези сюблимни обноски не се пренасят във визуалните изкуства? Да, точно така е - защото, за разлика от литературата, при вас всичко ври и кипи, текат художествени влюбвания и раздели в едно все още, струва ми се, общо визуално поле. И визуалната революция помита всичко... Поне така ми изглежда, ти ще кажеш.
И на мен арогантният пролетароиден стил на писане на Свилен Стефанов ми е чужд, но по същия начин ми е чужд и самовлюбеният господарски стил на Мария Василева. Защото той ми внушава, че диалогът върху всекидневния контекст на всички ваши критически жестове и писания е ненужен... Не искам да ми стане чужд и твоя стил - защото когато пишеш какво би написала за Свилен Стефанов, ти вече перфидно си го написала... По-полезно щеше да бъде да преведеш истеричните му изрази във вежливи социологически термини - примерно "кучка" с "неформална лидерка", "вампирясал" с "прелегитимирал в новата обстановка символните си капитали"... Защо ми се струва, че и в трите стилистики има демонстративни потайности, неизчерпателни отговори и мълчания по действително важните въпроси кой кой е и кому и защо принадлежи.
Търсиш помощ? Надали ще ти бъда полезен, но ето я: вашето поле ще бъде културно и социално значимо дотогава, докогато "вражески" групировки сблъскват в текстове визиите си за света, а не се самовъзхваляват безкритично. Защото колко хубаво, че все още (си) говорите, че дори засегнахте и мен! Поучете се от безпомощния край на Литературата, драга Дианче, радвайте се и се веселете сега.

Марин Бодаков