До Марин Бодаков,
когото познавам

Драги Марине, Обръщам се към теб във връзка с твоята обида от Мария Василева, която пък се е обидила от Свилен Стефанов... Нямам намерение да продължавам наниза от обиди обаче, а искам да засегна някои по-общи проблеми и да те помоля за съвет в качеството ти на редактор за литература във в. "Култура".
По конкретния случай с класацията на изложбите и мястото на "Място за срещи" в нея ще спомена само, че, доколкото знам, това е съвместна програма на СГХГ и "Червената къща", инициирана от Мария Василева. В рамките на тази програма се изявяват млади художници с млади куратори. И ако ти като зрител не се доверяваш на Мария Василева относно качествата им, то можеш да проследиш отзивите от други автори на страниците на в. "Култура" - за изминалата година и половина сигурно има десетина положителни статии за работата на кураторите и художниците в тази програма.
Но да се върна към обидите и по-точно към типа писане, което ги предполага. Преди доста години, четейки как видни писатели, класици на българската литература, сочно и цветисто са се плюели по страниците на вестниците в първата половина на ХХ век, бях едновременно втрещена и снизходително очарована. Втрещена от това как нечие лирично иначе перо директно попържа свой събрат с не по-малко лирично перо, а произведенията и на двамата съм изучавала в училище. Снизходителното очарование произтичаше от това, че тези писания бяха за мен свидетелство за нравите на една пълна с енергия, но по-примитивна епоха, която - както си мислех - отдавна е отминала.
Дали се лъжа, или тя наистина се завръща - като тенденция вече, а не като самотен куриоз, какъвто досега бе начинът на изразяване на Свилен Стефанов? Притеснявам се, че може би ще се наложи да усвоявам стил на писане, който ми е чужд. И дори не толкова стилът ме притеснява, колкото имам проблеми с аргументацията в него. Според теб например Свилен Стефанов е обосновал отказа си да участва в класацията, т.е. че не си е свършил работата. А когато Мария Василева казва по същество същото - че Свилен Стефанов не си е свършил работата, ти я обвиняваш, че влиза в неговия (на Свилен Стефанов) регистър. Сигурно доста неща не съм доразбрала, то затова и те питам, Марине.
Например ако аз в бъдеща статия за изкуство напиша, че Свилен Стефанов е "ярък представител на онази отвратителна шайка некадърници, на които все някой друг им е виновен, че не си вършат работата" - това според теб достатъчен аргумент ли е, или да търся нещо по-пиперливо? Ако пък случайно реша да разпозная себе си в обобщението "кучки", достатъчно ли е да нарека Свилен Стефанов "помияр"? Или може би трябва любезно да го натикам в общо определение като "глутница помияри", подсилено с патетичното "вампирясала", рискувайки обаче в него да се разпознаят и съвършено невинни, но просто мнителни хора?
Въобще, моля те, помагай, Марине! Все пак като редактор за литература знаеш повече и за писането, и за регистъра, а и за духа, който, струва ми се, пускаш от бутилката...

Диана Попова