Пианисимо 2005
Откриването на фестивала на 25 март носеше красиво посвещение: "В памет на Лазар Николов". Това беше поклон пред паметта на големия български композитор и жест по отношение на самия фестивал. Лазар Николов имаше особено отношение към мисията на изпълнителя в съвременното изкуство. През целия си живот той беше заобиколен със съмишленици и приятели - отлични медиатори, които посветиха немалка част от живота си на това приятелство и това изкуство. След като си отиде от този свят, вероятно за последен път той събира такъв голям кръг приятели: Роксана Богданова, Стела Димитрова-Майсторова, Анжела Тошева, Цветана Иванова, Драгомир Йосифов. В едно интервю напоследък проф. Венцеслав Николов отбеляза, че Лазар Николов живя живота, който искаше, и написа музиката, която пожела... А ние чухме част от тази музика - Сонати за пиано - 4, 6, 7, 9 и за два рояла - 2 във великолепно изпълнение.
По традиция на "Пианисимо" свирят много добри изпълнители. Сред изпълнителските акценти тази година безспорно е триото "Абсолют" - Бетина Болер, цигулка, Имке Франк - виолончело и Стефка Перифанова - пиано. Българката се е присъединила през 2003 г. към дотогавашното дуо и новото трио веднага се наложило с ярък артистизъм, отлични инструментални и ансамблови качества и съчетания на експеримента с бисери от музикалната класика. Концертът им на 26 март показа всички тия качества: като се започне с първата традиционно-нетрадиционна пиеса - "Просветлена нощ" оп. 4 на Арнолд Шьонберг в аранжимент за клавирно трио от Едуард Щойерман. Романтичният опус на Шьонберг в този вариант ни върна чак до времената на Шуман и беше наистина вдъхновено изпълнителско постижение. Втората пиеса - от съвременния швейцарски композитор Ханс-Юрг Майер, "Прагът пред трона" - е поръчана от трио "Абсолют". Вдъхновена е от красотата на старо алпийско селце и според автора е замислена по-скоро като инсталация. От тази гледна точка тя е доста интересна за разгадаване и благодарение на изключителното чувство на изпълнителките за звуков обем слушателят дълго се чувства въвлечен в конструктивните идеи на автора. Идва, обаче, момент на умора от "чертежите"... Вероятно централно събитие на този концерт трябваше да бъде творбата на Бернд Алоис Цимерман "Присъствие" - бял балет в пет сцени за цигулка, виолончело и пиано със сценографско оформление, костюми и маски. Лично за мен без сценичните атрибути музиката би спечелила повече.
Концертът "За младите пианисти" на 26 март беше реверанс и към младите изпълнители, и към подрастващата публика. Пиесите на Александър Текелиев и Красимир Тасков бяха представени отлично от Димитър Цанев и Веско Стамболов. Музика, която по най-добър начин отговаря на понятието "достъпност" и много професионално и същевременно по интригуващ начин възпитава у младата публика представата за съвременна звучност.
Концертът "Млада българска музика" отново показа, че клавирният звук продължава да омайва със своята неизчерпаемост. Висящи късове тишина и звуци ("Чупливо" от Александра Карастоянова-Херментин, изпълнено от Василена Кръстанова), звукови пространства, организирани виртуозно и същевременно с доза мистика ("Ореол" и "Полунощ" на Добринка Табакова, изпълнени от Стела Тименова). И двете композиторки развиват обширна дейност в Европа, главно в Англия (Табакова) и Австрия (Херментин). Особено любопитен е емоционалният свят на Милен Панайотов - "Вратата на асансьора". Един минисвят на нищото - това, което е зад Вратата - и тежката материалност. Творбата започва с частица театър - разказа на Милен, поднесен с неговата чаровна полуиндиферентна интонация за песента на вратата... И след това кратичко въведение започва едно съпреживяване с темпераментните импровизации на Милен Панайотов. С точно чувство за мярка по отношение на забавното и сериозното в творбата.
Сред изненадите на "Пианисимо" бяха трите творби на Асен Марков, варненски композитор, твърде млад (42) и по своя воля напуснал този свят в 1979 г. "Забравен или неизвестен" беше мотото на тази част от концерта, в която звучаха Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано и Четири пиеси за духови и пиано. Произведения, силно повлияни от Прокофиев и Шостакович, от Барток, дори Мусоргски, но издаващи безспорен талант. Чест прави на варненските институции, че са запазили нотите и са предоставили възможност музиката на този композитор да не бъде забравяна. За мен събитието на "Пианисимо 2005" беше премиерата на творбата на Юлия Ценова" "...that is the question" за два рояла и ударни по стихове на Николай Майсторов. Юлия има невероятно чувство за словото; от вечната философска идея за живота, смъртта, човешките стойности тя е извлякла музикалното, от словото - като звуков материал - баграта. Творбата представлява непрекъснато пулсиращи нюанси на финес и болка, драматизъм, страдание и просветление. Всичко това прекрасно осмислено от Стела Димитрова-Майсторова и Димо Димов - на роялите, Мариана Радоева и Радосвет Кукудов - ударни, Андрей Аврамов - четец, Симо Лазаров - компютърна обработка, под диригентството на Веселин Байчев.
Заключителният концерт - Вечер на френската музика - акцентира върху още една от силните традиции на фестивала - представяне на някоя национална школа. В случая много сполучливо са показани две от страните на съвременната френска клавирна музика: особеното отношение към звуковата организация, тембър и обем - в първата част, и чисто игровата - във втората. И още една линия - навлизането на млади изпълнители в света на съвременната клавирна музика - това, впрочем, важи за всички концерти на фестивала. В първата част на френската вечер слушахме пиеси от Месиен (изпълнени от Иглика Михайлова, Деспина Апостолу) и Пиер Булез (изпълнител Благовеста Ангелова) - музика, която въвежда към новото клавирно мислене и същевременно е и клавирна класика на ХХ в. Етюдите на Морис Оана са сякаш закономерно продължение на звуковите открития на Месиен и Булез. Композиторът цял живот се бори срещу сковаващите норми на формата, но, естествено, не може да я напусне; изгражда си своя въображаема форма от пластични звукови обеми - в случая прекрасно изградени от Даниела Андонова.
Втората, "игровата" част беше на дуото Евгения Симеонова и Десислава Щерева - "Детски игри" оп. 22 от Жорж Бизе, Сонатата за пиано на 4 ръце от Пуленк, пиесите на Жано Хайнен. На темпераментните изпълнителки може да се пожелае малко повече звуков финес - в някои от пиесите на Бизе. Иначе цялата вечер на френската музика беше приятно преживяване.
Сигурно е трудно днес - пък и не само днес - да се направи смислено културно събитие. Ето че организаторите на фестивала "Пианисимо" - проф. Стела Димитрова-Майсторова (артистичен директор), проф. Димитър Цанев, доц. Даниела Андонова, Милен Панайотов, Мара Чапанова, успяват за осми път.

Наталия Илиева