Шиzо
или нерадостният истински живот

Режисьорът Гулшад (Гука) Омарова е казахка, която живее в Швеция и свободно говори руски, английски и шведски, но не и казахски език. За себе си казва, че е от "асфалтовите казахи", които, родени и израснали в градска соцсреда, не са учени да се интересуват от народа си. Едва сега тя се кани сериозно да се захване с изучаването на родния си език. Ученичка е на Сергей Бодров. Филмът й "Шиzо" е определен от световната критика като един от най-успешните дебюти на казахската "нова вълна". Има много награди: на ФИПРЕССИ за дебют от "Кинотавър", Голямата награда от Котбус, за най-добра жена режисьор от Копенхаген, за мъжка роля на Олджас Нусупбаев от Токио... В Кан филмът е показан в раздела "Особен поглед" и предизвиква фурор.
Петнайсетгодишният Мустафа (Олджас Нусупбаев) има репутация на шизофреник и поради тази причина е изключен от училище. Майка му го завежда при местния лекар (Виктор Сухоруков). Докторът-хипохондрик му предписва успокоителни, приема натуралното заплащане и обещава да го прати при скъпоплатен специалист. Докато чака майка му да събере парите, Мустафа който сам се нарича Шизо, започва да се труди за нейния любовник. Работата му е да уговаря безработни да участват в незаконни юмручни боеве, организирани от местните престъпни босове. Един от доведените от него мъже е пребит до смърт. Преди да умре, той му дава всичките си пари и моли да ги занесе на приятелката му Зинка. Шизо изпълнява молбата и намира сиротното семейство на убития. Изпълнен със съзнанието, че заради него са убили човек, той се мъчи да компенсира загубата му, поемайки грижата за куцата Зинка и сирачето. Познаващ перфектно престъпния живот, Шизо си е изградил простички и ясни критерии за честност и почтеност. Но момчето има един непреодолим проблем - възприема всяка казана дума за истина. Житейските му правила просто изключват лъжата. Когато отчаяната от нищета Зинка казва, че ще зареже всичко и ще замине за Китай, той не се съмнява, че тя е готова да го направи. Шизо впряга цялата си енергия и въображение, за да предотврати заплахата сам да се грижи за изоставеното малко момченце.
"Шиzо" не е филм за връхлитащата и изпепеляваща любов. "Шиzо" е филм за нуждата от обич. За ранното съзряване и самотата. За различността и невписването в общия поток. За кроткото примирение и ясното усещане за сурова неизбежност. За невъзможността да се живее без допир, без ласка. За отговорността и болезненото неприемане на лъжата. Всичко това се наслагва върху типичен постсоциалистически пейзаж. Изтърбушени сгради, обидно бедно ежедневие, нерадостни кадри на нищета. В тази среда няма място за доброта, усмивка, нежност. В нея господари са насилието, крадените пари, цинизмът. Убийствата са ежедневие. Унижените, пренебрегнатите, отритнатите са главните герои на този болезнено откровен филм. Дискретен и немногословен, той не обвинява пряко, а обективно представя един безнадежден свят. В този ъндърграунд радост няма. Децата са мълчаливи и със самотно празни, сухи очи. В речника им липсват думите за изразяване на любовта, но сърцата им копнеят за нея. И финалът на филма не носи оптимизъм. Внимателно вгледана в героите, Омарова им дава шанс за промяна чрез дългото чакане. В него е съсредоточена и последната надежда, че все още има време в живота им да се случи нещо различно и добро.
Гука Омарова дълго време търси изпълнител за главната роля. Нуждаела се не от актьор, а от истински човек. Накрая намира Олджас в Дом за безпризорни. От същия Дом е и по-малкият Хуртай Канагат. За да ги пуснат да участват във филма, продукцията плаща на администрацията. След приключване на снимките Омарова получава от директорката писмо, в което по социалистически се рапортува, че те са се върнали в Дома много "позитивно настроени към живота, към себе си и изпълнени с вяра в бъдещето". Тези деца явно познават до дъно тъмните страни на битието. Постигнатата стопроцентова екранна достоверност на тяхното присъствие внася усещането за документалност. И това прави филмът да не се размива в преднамерена сантименталност, а да нагазва безстрастно в суровата натура на истинския живот.

Веселина Гюлева





Шиzо, 2004, Русия/Казахстан/
Франция/Германия; режисьор - Гука Омарова; сценарий: Гука Омарова и Сергей Бодров; оператор - Хасанбек Кидиралиев; музика - Зиг; продуценти: Сергей Бодров, Сергей Селянов и Сергей Азимов; в ролите: Олджас Нусупбаев, Олга Ландина, Едуард Табишев, Виктор Сухоруков, Хуртай Канагат. Представен на 9-ия Международен София Филм Фест.