Нина Кираджиева
(1911 - 2005)

Живот без остатък

На 6 април 2005 г. си отиде завинаги първата дама на българския балет - Нина Кираджиева. Всеки човек идва с мисия на този свят, но това повече от всякога може да се каже за Нина Кираджиева. Животът й е историята на българския балет. От 16- до 93-годишна възраст тя е не просто свидетел и участник, а творец на събитията в националното ни танцово изкуство. Творческият път на Нина Кираджиева обхваща цялостния развой на българския балетен театър, а нейната личност изпълва всичките му проявления. Балерина, хореограф, педагог, директор на националния ни балет, общественик, дарител: малцина са избраниците, които така пълноценно успяват да съчетаят житейско дълголетие с неугасващ творчески плам и да формират устойчивите черти в облика на дадено изкуство. Във всичките си поприща Нина Кираджиева можеше да се нарече първа.
Като балерина Нина Кираджиева оставя ярка следа в изпълнителското изкуство. Нейните сценични превъплъщения са белязани от новаторските търсения, индивидуалния прочит и завладяващ темперамент. Като изпълнител тя съчетава владеенето на класическия репертоар с използването на модерни танцови форми. Ненапразно е наречена "най-драматичната балерина в Софийската опера". Солистка в знаменития първи балетен спектакъл "Копелия" на Анастас Петров, първата изпълнителка на главната роля в първия изцяло български балет "Змей и Яна" (хореография Анастас Петров, музика Христо Манолов) - само тези изпълнения й осигуряват почетно място сред пионерите на българския балет. За интерпретацията на Одилия от "Лебедово езеро" и Зарема от "Бахчисарайски фонтан" и до днес се носят легенди. Сред безбройните превъплъщения на Нина Кираджиева се посочва като най-запомнящо се Демна от "Нестинарка" на Марин Големинов с хореограф Мария Димова. Именно "Нестинарка" се превръща в своеобразна емблема на цялостния път на именитата ни артистка. Съчетаването на различни стилове, похвати и техники - класически балет, немски експресионистичен танц, народни традиции - предопределя широкия спектър на бъдещите хореографски търсения. Като постановчик Нина Кираджиева създава десетки спектакли, градящи репертоара на националния ни балетен театър през 60-те и 70-те на ХХ век: "Лауренсия", "Мирандолина", "Бахчисарайски фонтан", "Тривърхата шапка", "Жар птица", "Чиракът Магьосник", "Болеро" и, разбира се, "Нестинарка". Нина Кираджиева е директорът на националния ни балет (1961-1972), под чието ръководство българските постижения за пръв път са показани и високо оценени в Европа. Тя именно е сред хората, изпълнили заветната мечта на Анастас Петров и творците от неговото поколение: изграждането на български балетен театър, ползващ се с подкрепата на държавата и заемащ авторитетно място в националната ни култура. Като педагог в спомените на всичките си ученици тя е икона. Не напразно измежду възпитаниците й са култови имена като Маргарита Арнаудова и Маргарита Градечлиева.
В изпълненото със съперничества и боричкания балетно общество едва ли има друго име, което така единодушно и безрезервно да поражда респект и обич. Интелигентност, тактичност, почтеност, принципност, благородство, воля, решителност, обгръщаща всичко и всички грижовност и обич - това са най-често изтъкваните й човешки достойнства, като мъжете не пропускат очарованието й на стопроцентова дама - елегантна, изискана, винаги в крак с модата. Няма да бъде завършена представата за приноса на тази изключителна жена във всички сфери на родния ни балет, ако се пропуснат заслугите й за създаването на първия в света Международен балетен конкурс във Варна и последвалата го национална среща на млади балетни изпълнители "Анастас Петров". Без нейния професионализъм, мъдрост и авторитет тези балетни форуми едва ли биха просъществували. Не е за подминаване фактът, че до последния си дъх Нина Кираджиева бе единственият личен дарител в набирането на средства за конкурсите.
Всяко време, всяко общество се нуждае от своите върхове и светли примери. Нина Кираджиева е сред най-достойните.
Поклон пред паметта й!

Мария Русанова


"Като куче", каза той,
сякаш че този позор
щеше да го надживее.

Кафка, Процесът

Нина (Надежда) Кираджиева почина на 93 години в сряда, 6 април. На 8 април, между 12 и 13:30, в Софийската опера беше поклонението. Същият ден по bTV Емил Димитров, директор на Варненския балетен конкурс, и Силвия Томова, директор на Софийския балет, изразиха почитта си към голямата прима: доайен на българския балет, педагог и културен деец.
Случи се така, че през последните 10 години живях в съседство с г-жа Кираджиева в малка съсипана къща. Съседството с нея не беше лесно. През всичките тези години тя живя в крайна, обидна за човешкото й достойнство и абсурдна с оглед на приноса й за културата на тази страна нищета; автентична бедност, която взима своето. Отдавна вече тя не бе способна да се грижи за себе си, нито пък сестра й, оперната певица Юлия Кираджиева, имаше сили да й помага. Споменатият Емил Димитров и негови подчинени я посещаваха понякога. Но тя не позволяваше намеси в живота й, не се поддаваше и на съвети. Докрай не изостави своето ужасно престаряло куче Юли и докрай не се смири с безсилието и ненужността на старостта. През всичките години, докато възрастта, мизерията и нарастващите трудности в общуването със света и хората я затискаха, тя запази едно чудновато сияние около побелялата си глава и изоставящото я тяло, което така вярно и дълго й беше служило. Последният ми контакт с нея беше преди три месеца, когато ме повика да я повдигна от пода, на който беше паднала. Редом с ненавистта срещу своята изоставеност, тя продължаваше да се усмихва присмехулно и да говори висок и изискан език. Беше дама повече отвсякога, както едва се крепеше насред коптора наоколо й, нелеп и ненужен като суха черупка.
Напомни ми папата, който говори по-правилен български език от премиера, когато посети България, както беше болен, немощен, полупарализиран и озарен.
Лека му пръст! Лека й пръст!
Накъде сме тръгнали? Къде отиваш, Господи? Кому ни изостави? Не ни оставяй на нас самите! Щом не сме способни да се грижим за нашите живи, кои ще са мъртвите, дето да ни погребат нас, мъртъвците.


Димитър Камбуров