Депутати на опера
Скандалът с операта на Леонид Десятников по либрето на Владимир Сорокин "Децата на Розентал" придобива съвсем анекдотични измерения. На 4 март Държавната дума в почти пълен състав гласува за проверка на информацията за порнографското съдържание на операта. Неотдавна по НТВ в популярното предаване "Към бариерата" политичката Ирина Хакамада се обяви срещу Василий Якеменко - лидер на "Идущие вместе" и движението "Наши", и дръпна с няколко гласа, като рейтингът на участниците растеше не докато говореха, а когато течеше времето за съперника. Якеменко нарече Сорокин "порнограф и говнояд" и се опитваше да принуди Хакамада да прочете откъс от специално издадения сборник "Избрано". Хакамада гнусливо се мръщеше. В петък започнаха патрулите около Болшой театър. В събота на предстоящата премиера бе посветено предаването на ТВЦ "Постскриптум", в което сред противниците на "оскверняването на свещената сцена" се оказаха Любов Слиска и Елена Драпеко. Агенция Интерфакс предаде, че, по думите на члена на парламентарната комисия по култура Любов Ближина, ръководството на Болшой театър е отделило 40 билета за депутати за генералната репетиция на спектакъла на 22 март. След представлението комисията по култура отново ще се събере на заседание и ще прави изводи. Г-жа Ближина съобщи за срещата си с министъра на културата Александър Соколов. Там е присъствала и депутатката от Думата Ирина Савелиева. "Изразихме тревогата на депутатите във връзка с постановката на операта на Сорокин, тъй като смятаме, че репертоарът на Болшой театър е от национално значение", заяви Ближина.
Откъде у депутатите около Василий Якеменко се появи такава страст към операта, е отделна тема. Очевидно е, че на повърхността излиза само част от голямата интрига, насочена не толкова към Сорокин, признат и от съда за невинен по обвинението за разпространение на порнография. Работата не е дори в сложните игри на затъналите в административната реформа чиновници, а в очевидното побъркване, демонстрирано в процеса на цялата тази борба. Включвайки се в обсъждането на културно събитие като постановката на съвременна опера, участниците показаха, че за тях проблемът е съвършено чужд и непознат. Напразно опонентите призоваваха нападателите да се поинтересуват от съдържанието на либретото и изобщо от същността на ставащото. И посещението на спектакъла едва ли ще проясни нещо на депутатите. По-лошо, сблъсъкът на неподготвените депутатски умове с произведение на съвременното изкуство може да има непредсказуеми последствия. Какво изобщо знаят за съвременното изкуство депутатите, получили образование по съветско време от гимназиалните уроци по литература или от лекциите във висшите технически институти? Едва ли са по-подготвени и онези, които са завършили ВУЗ по изкуствата. Кой преподаваше, а и сега често преподава там - хора, преминали през жестоката идеологическа цедка на съветското време, подготвени за анализ на "Тихият Дон" или в най-добрия случай - на "Майстора и Маргарита"? Съвременното изкуство, литературата, киното за повечето от тях си остават абсолютно неизвестни. Едва ли някой подозира, че депутатите и другите политици, чувствайки своята отговорност пред обществото, ще изследват по нощите разни специални издания или ще се абонират за редките днес изкуствоведски списания... И дори ако в ръцете им попадне случайно такова списание, едва ли ще го проумеят - там има толкова термини, толкова сложен контекст, толкова абсолютно непознати им имена, че и професионалист да си, трудно ще се оправиш. Да си спомним какво се случи, когато документът, подготвен от Министерството на културата и написан от директора на Института по културология Кирил Разлогов, попадна в ръцете на членовете на правителството. Те възприеха този текст като издевателство, тъй като имаха проблем с думите. Експертните мнения, дори по актуални поводи, просто не стигат до умовете на обикновените граждани. Няма никакви механизми за достъп до тези мнения, както и инструменти, които биха стимулирали тяхната поява. Главният източник на информация за преобладаващата част от населението е телевизията, разбира се. Нека сега си спомним какви предавания за литература, театър, съвременна музика съществуват в централните канали? Дори и в канала "Култура", създаден специално за тези, които се интересуват от изкуство, става дума предимно за класическата култура и нейната история; и всичко ново, нетривиално, революционно, което се създава днес, бива игнорирано. Критици, разбира се, все още има, но стават все по-малко, тъй като обществото няма потребност от осмисляне и обговаряне на основните проблеми в езика на съвременната култура. Днес в Русия никой не се занимава с онова, което едно време се наричаше естетика - науката за прекрасното - няма институти, няма специално медийно пространство, тази тематика не е желана, пари за нея никой не отпуска. Попитайте журналистите, които в медиите се занимават с култура, какви са основните изисквания на шефовете им към тях. "Не ни трябват рецензии, нито сложни текстове, бъдете по-прости и по-весели, няма нужда да се занимавате с филми и спектакли, разкажете за живота на актьорите, вземете интервю, необходима е пряка реч (не е важно каква, главното е да произведете новина)." И резултатът е, че обикновените хора, които не са длъжни всичко да четат, да обсъждат, да обмислят, се оказват лишени от каквато и да била професионална помощ. Дори по време на съветската власт тези, които искаха да са в час, можеха да избират какво да четат: "Советский экран" или "Искусство кино", списанията "Театр", "Декоративное искусство" или да гледат "Кинопанорама"... Тоест имаше йерархия на мненията, в която се случваше разбираемото опростяване на идеите, генерирани от елита - от експертите към масите. В гонитбата на рейтинги и тиражи, руското общество просто се отказа от рефлексии. В това число и от новите културни митове и езикови клишета, чиято необходимост то дълго не проумяваше.
Самата Ирина Хакамада не е длъжна да чете Сорокин или Астафиев, но би могла да се възползва от доводите и формулировките, които могат да направят позицията й разбираема за телевизионните зрители, ако изобщо съществуваха такива доводи и формулировки. Ето, тази трудна, но необходима работа трябва да извършат за Хакамада специалистите, само че никой не ги е потърсил. А помежду си те спокойно могат да си се разбират на т. нар. "птичи език", който предизвиква такъв гняв у еснафа. Отсъствието на популярни тв-предавания за изкуство доведе дотам, че днес изобщо липсва комуникация между населението и тези художници, които се опитват, независимо колко успешно, да търсят някакви нови пътища в изкуството, да прилагат стратегии, различни от онези преди 30 години, когато страната спокойно дремеше зад "желязната завеса".
Та в какъв контекст депутатите могат да поставят историята за клонинги на композитори, построена върху иронията, цитата и разните други удоволствия на интертекстуалността, след като знанията им за съвременния театър в най-добрия случай са почерпани от спектаклите на "Ленком" и "Современник", а има и такива, които се задоволяват само с естрадни концерти?! Някой случайно да им е обяснил, че в света на съвременната музика всичко е по-различно, отколкото през XIX век? За тези, "които клеймят либретото на Владимир Сорокин, без да са прочели и ред от него", е необходимо не запознаване с текста, а спокойна и интимна просветителска работа по разясняването на това, че мухите съществуват отделно от кюфтето, че публичното пространство е различно от пространството на изкуството и че никой не ги принуждава да ходят в Болшой театър не на "Евгений Онегин", а на съвременна опера. И че днес всеки гражданин може да избира дали да си купи съчиненията на Пушкин, Донцова, Сорокин или Петрушевска, дали да гледа "Бой със сянката" или "Слънце" на Сокуров... И че в света днес културата е сложно структурирана, че в нея има множество отделни лавици, че задачите, които си поставят художниците, имат смисъл; и не е необходимо Олег Кулик да рисува като Левитан. Бедата е в това, че днес няма кой да го направи.

21.03.2005

Rambler-медиа