Кратко съдържание
Великият учен Алекс Розентал се ражда в Берлин през 1910 г. На 22 г. става професор по биология, а на 26 извършва велико откритие - всяко живо същество може да бъде създадено наново по пътя на безполовото размножаване. Розентал нарича своя метод "дублиране", изпитва го върху животни и след година и половина получава жизнеспособни дубли на плъхове и коне. В края на 30-те години на ХХ век той пристъпва към човешко дублиране и сам става първият донор за своите опити. Но нацистите осъждат смелите идеи на Розентал и разгромяват лабораторията му. Ученият емигрира в Съветския съюз, където продължава своите експерименти. На 7 март 1940 г. се ражда първият човешки дубъл. Партията одобрява идеите за дублиране на стахановците. Сталин награждава великия биолог... Но Алекс Розентал мечтае за друго - да възкреси гениите на миналото.

Действие I

Картина 1
Сцена 1. Юни 1975 г. Лабораторията на Розентал.
Алекс Розентал и неговите съратници-генетици се подготвят за дублирането на Моцарт. Генният материал, запазен в останките, се намира в лабораторията и генетиците се възторгват от близкото "възкресяване" на великия композитор. Той ще бъде петият от "съзвездието на безсмъртните", вече дублирани от Розентал големи композитори: Верди, Чайковски, Вагнер, Мусоргски.
Сцена 2. Юни 1975 г. Брезовата горичка край дома на Розентал.
След успешния опит с дублирането на Моцарт, Розентал отива при своите "синове"-композитори. Вагнер го посреща с разказ за нощен кошмар, но Розентал го успокоява, напомняйки му за великото предназначение на безсмъртния музикант: "Музиката е пламък небесен! Науката е нищо пред нея!". Розентал съобщава на синовете си за скорошното раждане на Моцарт, дублите са във възторжено очакване.

Картина 2
Март 1976 г. Домът на Розентал.
Всички се готвят тържествено да посрещнат новородения Моцарт. Гувернантката си спомня как в къщата са се появявали на бял свят другите дубли. Чайковски е развълнуван - Моцарт винаги е бил неговото божество, а сега ще му стане по-малък брат. Появява се Розентал с младенеца. Дублите обкръжават люлката, спомняйки си детството и играчките, подарени им от Сталин на кремълската новогодишна елха. Розентал разказва как е започнал работата си по възкресяване на гениите тайно от ръководството на СССР, спомените на учения са прекъсвани от цитати от партийни директиви по повод дублирането.
Редицата сменящи се партийни лидери обозначава и изтичането на времето - 1976 се превръща в 1992. Розентал е вече покойник и петте композиторски дубъла (Моцарт е навършил 16) остро чувстват своята ненужност и неуютност в този свят.

Действие II

Картина 3
Зимата на 1993 г. Москва, Комсомолският площад.
Гарова суетня: заминаващите бързат, таксиметрови шофьори се пазарят с пътници, търговци хвалят стоката си, причитают бомжи, мошенничают наперсточники, проститутки предлагат услугите си. Сред пъстрата тълпа се появяват петимата композитори-дубли. След смъртта на Розентал те се прехранват като улични музиканти. Песента им се харесва на гаровите обитатели и особено на проститутката Таня. Моцарт е трогнат от нейното внимание. Композиторите се отправят към гаровата закусвалня, оставяйки Моцарт и Таня.

Картина 4
Сцена 1. Моцарт и Таня се обясняват в любов. С настъпването на вечерта проститутките излизат на работа, но Таня отказва да отиде с тях. Това ядосва нейния господар, гаровият сутеньор Кела. За да я освободи, Верди предлага откуп - златният часовник на Розентал. Верди прославя любовта. Моцарт кани всички на сватба, Кела крои отмъщение.
Сцена 2. Гаровата тълпа радостно празнува сватбата, дублите поздравяват младоженците. Остава половин час до тръгването на влака, който ще отнесе Таня, Моцарт и братята му на юг, към слънчевия Крим и безгрижното щастие. Мусоргски поръчва на бармана бутилка водка - "на изпроводяк". Но именно в нея коварният Кела е пръснал отрова. Таня, Моцарт, Верди, Вагнер и Чайковски отпиват. Отровата действа безотказно, всеки в последния си миг си спомня най-драматичните моменти от детството. Бежанеца и Търговката оплакват мъртвите.

Картина 5
Клиниката за бърза помощ "Склифасовски", няколко дни по-късно.
Моцарт отваря очи в болничната стая. Глас му съобщава, че братята-композитори и Таня са починали и е оживял само той, тъй като в предишния си живот вече е бил тровен. Пред Моцарт преминават сенките на мъртвите: Вагнер, Верди, Мусоргски и Чайковски напяват любими мелодии, Таня бълнува по несбъдналото се южно щастие. "Няма ви. Отидохте си навеки. Аз съм сам на този свят." - произнася Моцарт.