... И реакциите на Сорокин
Пред руската служба на BBC
(Разговорът е във връзка с възбуждането на процес срещу него по обвинение в разпространение на порнографски материали. Този член предвижда глоба в размер от 500 до 800 минимални работни заплати или лишаване от свобода за срок до две години. Искът е подаден от движението "Идущие вместе".)

- Владимир Георгиевич, как се отнасяте към предявеното ни обвинение?
- Неприятно е, разбира се, когато те обвиняват в нещо, което не си извършил. Идиотизмът на "Идущие вместе" не ме засяга особено, но виж, заведеното наказателно дело, което върви в пълен ход, включвайки и обиски, ме навежда на тъжни мисли. Щом следствените органи така страстно поддържат инициативата на "Идущие", означава, че можем да говорим за някаква политическа поръчка. Това се почувства особено, когато изгубихме първото дело за нарушените ми авторски права от страна на "Идущие" (за вандалската си акция във връзка с унищожаването на моите книги около Болшой театър бяха издали отделен том с мои текстове).
- Според вас от какво е предизвикано това озлобление?
- Това е политическа поръчка, опит да се върне цензурата в страната ни. Защото, както стана ясно, писателите са по-независими хора. Можеш да се разправяш с медиите или с олигарсите, но виж, писателите са си сами за себе си, те не влизат в никакви държавни структури. Властта в Русия винаги е ревнувала народа от писателите и това очевидно отново се повтаря в тази уродлива форма. Сега властта е друга и не иска директно да потиска писателите - все пак днес това се смята за лош тон. Но виж, с помощта на "Идущие" това спокойно може да се реализира.
- Мислите ли, че общественият натиск ще повлияе на по-нататъшното ви творчество?
- На творчеството влияе всичко, дори цвърченето на бърканите яйца сутрин. Навярно ще повлияе, тъй като преживях доста горещо лято, а и есента е гореща. Независимо от това ще замина на двуседмично пътешествие в Китай - просто за да забравя горещината в Москва.
- Означава ли това принудителна емиграция?
- Нито преди, нито сега съм имал намерение да емигрирам, макар "Идущие" да разправят, че ще се борят или да ме затворят, или да започна да си стягам куфарите. Но няма да им доставя това удоволствие.

Пред Борис Соколов
- С какво свързвате ажиотажа около написаното от вас либрето?
- С журналистическата повърхностност, с желанието да се произведе нещо злободневно, с опита да се продължи скандалът отпреди две години около "Лазурната мас". Всичко това ми е органично чуждо. Огорчава ме. Когато списание "Итоги" публикува мое интервю със заглавие "По Большому", мога само с прискърбие да констатирам засилената жълтост и повърхностност на нашата журналистика.
- Каква е основната идея на вашето либрето?
- Те са две. Първата е, че гениалната личност не се възпроизвежда чрез генетично дублиране, т.е. по пътя на клонирането. И втората е, че геният винаги ще бъде излишен в нашия свят, че винаги ще чувства някаква метафизична пропаст между себе си и обкръжаващите го. Освен това либретото е и опит да се погледне на гениите от миналото през призмата на масовото съзнание на ХХI век, което ги възпрема като гротескни фигури. Но това не е проблем на Вагнер, Чайковски или Мусоргски, а наш.
Още повече, че тази опера, според мен, не е постмодерно изкуство. В резултат от сътрудничеството с Леонид Десятников се получи достатъчно трогателно и искрено произведение, което предизвиква съпреживяване у зрителя. Мисля, че "Децата на Розентал" не е направена надве-натри - в нея има нещо много изстрадано, трогателно-детско, мъчително-несбъднато. Това е историята за самотата на гения в обкръжаващия го свят. Но заедно с това е и опит за принос в съвременната опера, слуховоте за чиято смърт се разпространяват толкова интензивно, колкото и разговорите за смъртта на романа. Много ми се искаше "Децата на Розентал" да влее капка свежа кръв в тялото на съвременната опера, доказвайки, че жанрът е жив. Много се радвам, че такъв уникален майстор като Еймунтас Некрошюс поставя нашия проект. Той е творец с абсолютен вкус, генератор на идеи и образи.
- Над какво работите в момента?
- Завършвам последната част на "Лед", която ще се нарича "23 000". Там ще поставя точката на "ледената история" или по-точно - на историята за синеоките избрани, говорещи със сърцето си. Не бързам, тъй като знам края.
- Как живеете в Русия?
- С работата, семейството и приятелите си. Не мога да кажа, че това, което става в Русия, ме радва, но така беше и преди четвърт век. Русия просто продължава да си бъде вярната любовница на тоталитаризма. Уважавам този избор, но не го споделям.
23. 03. 2005 г.

Пред Интерфакс
Мисля, че цялата пяна ще отмине, а "Децата на Розентал" ще останат, защото ние с Десятников направихме нещо хубаво, достойно за Болшой и други театри. Новото в литературата и изкуството винаги си проправя трудно път. То среща съпротива от най-неочаквани страни, като акцията на "Идущие вместе", например. Трябва да се борим за изкуството. Напълно закономерно е, че "Децата на Розентал" не се харесаха на нашите издивели депутати, както и на Никита Михалков. Дори щях да бъда огорчен, ако Михалков ги беше харесал. Доста по-важно е за мен, че се харесаха на Лев Додин и на Кирил Серебрянников. Държа на мнението на истинските творци, свободни от двойните стандарти... Голяма част от залата остана доволна, макар там да имаше журналисти и професионалисти - хора, достатъчно цинични и взискателни, които трудно можеш да изненадаш. Мисля, че постановката се получи, че ще се играе дълго и ще доставя удоволствие на нормалните хора.