Фен съм на тийнейджърите
Миналата сряда, около три часа сутринта, отвратителното сопрано на телефона проехтя в акустично-извратеното пространство на панелното ми жилище. Кой, по дяволите, звънеше по това време? Бившето ми гадже? Бившето ми бивше гадже? Вдигнах слушалката с намерението да изпея една от моите собствени арии, когато от другата страна на линията се разнесе разтревоженият, нервен глас на моя стар приятел Димитър Кенаров, поет и публицист с неясно бъдеще. Какво се е случило? Моника, изхленчи той, изпаднал съм в нервна криза. Каква криза? Работата е там, че бях обещал на вестник "Култура" да напиша подробен коментар за "Литернайсет", но ето, вече е сряда, а аз нямам нито едно изречение. Знам точно какво искам да кажа, дума по дума, но неизвестно защо ръцете ми са блокирали, "райтърс блок", както му викат на английски, и сега седя пред клавиатурата и си гриза ноктите. Добре, казах, но какво мога да направя за теб? Интервюирай ме, изскочи явно отдавна подготвяният отговор. Ако талантът ми на писател е изчезнал, продължи Митко, то поне се надявам, че все още мога да говоря. Сега, по телефона, попитах учудено? Да, по телефона. Но аз нямам ни най-малка представа какво е "Литернайсет". Нека тогава, каза той, това да бъде първият ти въпрос.
Ето така се роди това интервю.


- Какво е "Литернайсет"?
- "Литернайсет" е, т.е. беше литературен форум (най-сетне!) за онази група млади хора, чиято възраст окончава на "найсет".
- Тийнейджърите ли имаш предвид?
- Точно така, българските тийнейджъри, за които слушаме и гледаме толкова много, а не знаем почти нищо. Когато в нашата страна се каже тийнейджър, пуристът на българския език настръхва, а в масовото съзнание автоматично изскача стереотипният образ на опърпан, анти-социален младеж (пази боже да е девойка), който се целува безсрамно с гаджето си, не отстъпва мястото си на старите в трамвая и, какъв ужас, пие бира по пейките в парка. Също така сме свикнали да чуваме как тийнейджърите са повърхностни, безотговорни, агресивни, не като едно време. "Младите не уважават възрастните", оплаква се още Сократ, "ядат много и тормозят учителите си". И ако трябва да следваме докрай логиката на подобен тип съждения, то днешните тийнейджъри никак, ама никак не обичат да четат книги, още по-малко да пишат.
- А не мислиш ли, че в това има зрънце истина?
- По-скоро съм склонен да вярвам, че външните форми на комуникация са се променили, а не чак толкова тяхното съдържание. Дрехите и прическите са различни, но не и човешките тела. Впрочем, една от целите на "Литернайсет" бе да се опита да даде отговор на някои от тези въпроси, да изследва отношението на младите към литературата, да представи техните вкусове и интереси, какво четат, пишат.
- Разкажи ми малко повече за самия форум.
- Начинанието, наречено "Литернайсет", се проведе в Червената къща "Андрей Николов" в София на 11 и 12 март т.г. под егидата на Британския съвет. Подготовката обаче започна месеци по-рано, още през октомври на 2004. Тогава ми се обадиха от Британски съвет и ме поканиха да се включа като консултант в литературен форум за тийнейджъри. Да си призная честно, излязох леко скептичен от първата организационна среща, защото никой от пристъстващите нямаше ясна представа какво точно правим и защо го правим. Дали ставаше дума за литература за тийнейджъри или за литература, писана от тийнейджъри? Но едно нещо, може би най-важното, беше налице още от самото начало: ентусиазмът на участниците. Кой с влак от Бургас или Пловдив, кой с автобус от Младост или Обеля, всички те, опърпани и анти-социални тийнейджъри от най-различни гимназии, бяха дошли не за някое рейв-парти, а да говорят специално за литература, да задоволят библиофилския си глад. Извратена работа!
- И?
- Какво и?
- Ще ми е интересно да чуя още нещо за извращенията на младото поколение.
- Някои от тях пишат разкази. Други са паднали съвсем ниско и съчиняват стихове. Хубави стихове. И всички до един се друсат я с Вергилий, я с Ървин Уелш, или пък пушат Пушкин заедно с Георги Господинов - без значение, важен е трипът.
- Тийнейджъри, пристрастени към литературата?
- Същински наркомани. Харчат всичките си пари за дрога на площад "Славейков".
- Значи да не се учудвам, ако някой ме спре в близките дни и ме помоли за двайсет стотинки, защото не му достигат да си купи роман на Уилям Бъроуз?
- Точно така. По делата им ще ги познаете.
- Да оставим за момент дрогата и да се върнем малко назад. Спомена, че сте имали няколко организационни срещи преди самия форум. Какво точно обсъждахте на тях?
- Уточнявахме формата на "Литернайсет", тематичния фокус, кой какво би искал да каже. Паралелно писателят Алек Попов водеше кръжоци по творческо писане, резулатът от които бе повече от задоволителен. В крайна сметка, въпреки народната мъдрост, решихме да седнем едновременно на два стола: да говорим и за тийнейджърска литература, и за литература, писана от тийнейджъри. Обособиха се пет основни теми със следните необичайни заглавия: 1) "Властелинът на тийнейджърите", т.е. какво четат или биха искали да четат днешните тийнейджъри; 2) "Вината е в училището, вината е в учителите" (темата говори сама за себе си) ; 3) "Да, те наистина пишат: авторите тийнейджъри"; 4) "Тънки книжки: здравословна диета или здравословен проблем"; 5) "Какъв кеф: четенето като удоволствие". Що се отнася до формата, решихме, че вместо да се приспиваме с разни скучни доклади като на научна конференция, по-добре би било 3-4 души да организират панел по дадена тема, да маркират основните положения, при което да отделим достатъчно време за въпроси на публиката. Впоследствие решението ни се оказа доста удачно.
- Да разбирам ли, че си останал доволен от форума?
- Аз самият бях във възторг от невероятния успех. В България подобен форум се организира за пръв път, а всяка премиера, както знаем, крие своите рискове. За мен лично най-важното беше атмосферата, настроението, фактът, че толкова много млади хора, тийнейджъри де, могат да се съберат на едно място и да приказват за литература, да говорят за книги с такъв интерес и настървение, все едно става въпрос за новия албум на Еминем. Салонът на Червената къща се пръскаше по червените шевове - основно ученици от столични гимназии, но също така издатели и преподаватели. "Литернайсет" ми помогна да разбера, че интерес към литературата у младите има, просто липсва правилният подход и разбиране и от страна на училището като институция, и от страна на учителите. Всъщност, точно темата за литературата в училище предизвика най-разгорещен дебат, който за щастие успя да запази добрия тон до самия край. Не можех да повярвам на очите си - всички се надпреварваха да вземат микрофона, всеки желаеше да изрази мнение. Модераторът Петър Волгин поддържаше перфектно ритъма на дискусията, но на моменти дори той изпадаше в паника сред цялото това море от гласове. Ураганни ветрове духаха от изток, запад, север и юг; гигантски вълни се блъскаха една в друга - ето такава беше динамиката в залата. Когато най-накрая страстите се поуталожиха и слънцето се показа иззад облаците, се видя, че корабът на българското образование беше разбит на трески. При все цялото многообразие от мнения и убеждения, тийнейджърите постигнаха консенсус поне за едно - часовете по литература в училище са, меко казано, неефективни. Жалбите бяха до болка познати: пасивно заучаване на автори и произведения, безкритична декламация на критика, шаблонно писане, остаряла учебна програма, т.е. проблеми съществуват и в методиката на преподаване, и в самия материал. Според мен българското средно образование успешно насажда ненавист към художествената литература, сякаш наистина си го е поставило за цел, някакъв перверзен нагон за самоунищожение.
- А ти лично виждаш ли изход от подобна ситуация?
- Разбира се, изходи колкото искаш. С асансьора, по стълбите, през прозореца, дори... хайде да не сме вулгарни (смее се). Но от чутото по време на форума стигнах до извода, че решението е колкото конкретно, толкова и абстрактно. Става дума за цялостна промяна в обществената нагласа, за това как разбираме литературата, литературността изобщо. За съжаление в училището все още властва старият романтически модел, според който литературата е сакрално занимание, носител на вечни истини, а авторът е боговдъхновеният творец и следователно (неясно защо) - радетел за народа. Това създава ненужна дистанция между книгата и ученика, обезчовечава едно дълбоко човечно изкуство. Ето, повтарят ти отново и отново, ти си червеят, който пълзи по чистите страници на книгата, ти си четящ червей. Ако в училище се пише критика, то тя представлява по-скоро апотеоз, отколкото анализ, т.е. художествените качества на дадено произведение и мястото му в канона се приемат априори, без никакви уговорки. Ние читатели ли сме или чиновници? Какво лошо има в това да признаем, че Яворов често си служи с клишета (дори и за неговото време), а Талев създава двуизмерни карикатури наместо герои. Литературата трябва да изгражда мислещи хора, а не националистични зомбита, но явно още не можем да се отърсим от бремето на близкото ни минало. И сега да се върна на въпроса ти за изхода от създалата се ситуация. Изход има и той е в промяна на методиката и идеологията на преподаване в средните училища. Мога да дам и конкретни примери, обсъдени по време на "Литернайсет". Останах с впечатлението, че много от участниците биха желали повече свобода да изразяват личното си отношение към дадена книга така, както те я усещат. Писането на есе е, разбира се, едно от възможните решения, но то не е достатъчно, ако самият преподавател не се опита да създаде непринуденост в часовете по литература, да въведе повече дискусии за сметка на лекциите. Също така е добре да заменим чисто хронологическия подход с тематичен, който да разглежда книги от различни периоди под един знаменател, да демонстрира взаимната обвързаност на епохите, авторите, тяхната диалогичност. Темата за пътя, темата за дома, темата за войната. Дори и вестниците могат да бъдат полезни в този случай. Защо да не се преподава "Престъпление и наказание" заедно с брой на "Нощен труд" например? Както знаем, повечето от историите на Достоевски са директно повлияни от жълтата преса. Защо да не погледнем миналото през призмата на съвременността и...
- Извинявай, че те прекъсвам, но тук трябва да не се съглася с теб. Ако всеки почне да изразява личното си мнение без каквато и да е фактология и набор от литературни понятия, да чете Достоевски през "Нощен труд", то образованието ще се превърне в един голям фарс. Тази книга е готина, а онази е тъпа - звучи наивно, дори простовато.
- Ти изхождаш от виждането, че учениците трябва да притежават някакъв абсолютно задължителен образователен ценз, така наречената обща култура. Да, ще кажеш, всеки интелигентен човек, завършил средно образование, не може да не знае какво е метафора, метонимия, символ, алегория, синекдоха, ономатопея, фабула, ямбически пентаметър; да е чел Данте, Шекспир, Гогол, Толстой, Тургенев, Флобер, Вазов, Ботев, двамата Славейковци, Алеко, Елин Пелин, Йовков, Смирненски и още, и още, и още (в българското съзнание жената май не фигурира като автор). Това за мен не е обща култура, а общ каталог. Да изпълним и преизпълним нормата за гимназиалната петилетка! Браво. Но защо образованието да имитира плановата икономика? Видяхме докъде ни доведе този подход.
- Видяхме докъде ни доведе и пазарната икономика.
- Аз не защитавам принципите на пазарната икономика. Просто от разговорите ми с тийнейджърите и от чутото на "Литернайсет" стана ясно, че ако искаме литературата в България да оцелее сред младите, то е нужно методиката на преподаване да се промени радикално. Вместо "интелигентни" хора, които за нищо на света няма да отворят книга след 12 клас, по-добре да има умни хора, обичащи да четат. Гимназията не трябва да е крайна спирка за литературата, а напротив - стартова площадка. Малцина са онези, които ще решат да следват филология, докато повечето от днешните тийнейджъри ще станат инженери и мениджъри. Защо да отчуждаваме тази аудитория? Защо да няма четящи доктори или четящи агрономи? Литературата е ценна затова, защото може да говори на широк кръг хора, а не само на литературоведите. Ето за тези неща стана въпрос на "Литернайсет".
- Но ти спомена, че училището е било само една от темите. А останалите четири? "Властелинът на тийнейджърите" например, какво четат или биха искали да четат днешните тийнейджъри? Съществува ли изобщо понятието тийнейджърска литература?
- Уместен въпрос. В самото си начало "Литернайсет" беше замислен като форум най-вече за тийнейджърска литература. Британският съвет дори реши да покани двама професионални писатели от Великобритания - Дейвид Лий Стоун и Никола Морган. Дейвид е 27-годишен автор на фентъзи, а Никола пише романи за всекидневния живот на тийнейджърите, поне така както тя си го представя. Но какво, аджеба, е тийнейджърската литература? Дали това са творби като "Властелинът на пръстените" на Толкин, "Спасителят в ръжта" на Селинджър и "Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий? В англоезичния свят наистина има специален жанр "young adult literature" (юношеска литература), но, за разлика от детската, тази жанрово-възрастова ниша е относително нова, една от многото подобни стратификации, наложени от динамичните пазарни механизми през втората половина на ХХ век. Феноменът "Хари Потър" е само върхът на айсберга, най-големият диамант на огромна книгоиздателска индустрия. В България за жалост, а може би и за щастие, такъв чудовищен пазар не съществува и затова за юношески автори продължават да се считат класици като Виктор Юго, Марк Твен, Дюма и Дикенс. Що се отнася до това, има ли в България тийнейджърска литература с обособена тийнейджърска тематика, отговорът ми е по-скоро не. Освен, може би, "Мамино детенце". Но пък никой вече не пие гюловица с локмаруху.
- А какво тогава четат българските тийнейджъри?
- Всичко! Розови романи, фентъзи, трилъри, класически парчета, съвременна българска проза, поезия, книги-игри, всичко, всичко. Което превърна форума "Литернайсет" в далеч по-интересено и раздвижено събитие, разчупи стереотипа за някаква маса младежи с идентични виждания и вкусове, доказа, че монолитна дефиниция за тийнейджърска литература не съществува. Мисля, че гостите от Великобритания бяха доста изненадани от показаното ниво, от зрелостта на участниците и публиката. Те май очакваха да чуят детски разговори за тролове и вещици, а се сблъскаха с едни нахакани, начетени жени и мъже.
- Още нищо не си казал за авторите-тийнейджъри. Що за порода са те?
- Екзотична. С големи уши и очи. Някои от тях имат и криле. Затова не се изненадвай, ако скоро видиш летящи силуети над кварталните блокове. Това ще са те.
- Трудно ли е да се лети на млада възраст?
- Летенето поначало е трудна работа независимо от възрастта. Томас Ман беше казал, че писателите са хора, за които писането е по-трудно, отколкото за останалите. От друга страна, пишещите тийнейджърите днес имат много повече възможности за изява от юношите преди, да речем, двайсет години. Няма я вече старата политическа система, а Интернет е на една ръка разстояние. Блогове, форуми, литературни сайтове, списания... възможностите са неограничени. И тези теми получиха своята гласност на "Литернайсет". Друг е вече въпросът за качеството на самото писането и колко хора изобщо четат.
- Май повече се пише, отколкото се чете.
- Има нещо такова. Днес лесно можеш да пишеш и публикуваш, но пък аудиторията, колкото и странно да звучи, е по-ограничена. Ако в един сайт публикуват петдесет автора, голяма е вероятността читателите да са също петдесет, че и по-малко. Тъй като художествената литература бавно губи функцията си на идеологически инструмент - българските училища май са последният бастион - тя се децентрализира и като писане, и като аудитория. Но това е глобален феномен, засягащ и младите, и старите.
- А за какво пишат тийнейджърите?
- Пак за всичко. Няма доминираща идея. На следващия ден след форума, 12 март, се проведе литературно четене в Червената къща и трябва да призная, че бях изключително впечатлен. Талантливи писатели е имало и ще има, без значение дали публикуват на хартия или в Интернет.
- Някакви забележки?
- Недоволен съм от факта, че представителката на министерството прочете една реч, завършваща с думите "мили същества, ние очакваме вашите мнения", и после безследно изчезна. Какви мнения очакват, когато дори не изслушаха докрай милите същества. След края на форума намерих зад парното в залата една празна папка с лого "Министерство на образованието и науката." Взех си я за спомен.
- Обща оценка за "Литернайсет?
- Девет по десетобалната система, деветдесет по стобалната. Наистина страхотно събитие. Фен съм на тийнейджърите.

Въпросите зададе Моника Въртиред


Димитър Кенаров (1981, София) е завършил Американския колеж, а през 2004 получава бакалавърска степен по американска и руска литература от Middlebury College (САЩ) с работа върху поезията на У.Х.Одън и Йосиф Бродски. Автор на стихосбирката "Пътуване към кухнята" (ИК "Жанет-45"). В момента превежда от английски Елизабет Бишъп.
Моника Въртиред разговаря с Димитър Кенаров за форума Литернайсет