Въпросите на "Copyleft"-a
Ву Мин През 1994 г. четирима млади писатели от Болоня - Джовани Катабрига, Роберто Буи, Лука Ди Мео и Федерико Гуглиелми основават колектива Лутер Блисет, наречен на името на един футболист от Ямайка, който играе в Милан. Романът им "Q", публикуван през 1999 г., постига огромен успех в книжарниците (книгата е публикувана във Франция през 2001 г. под името "Окото на Карафа" от издателство Сьой). Те приканват всички "интелектуални работници" да използват името им при подписването на произведенията си. Така се появяват картини, книги, песни и дори сгради, подписани от мистериозния подстрекател без образ. През 2002 г. колективът Лутер Блисет приема един нов член и сменя името си с Ву Мин, което на китайски означава "анонимен". В актива си Ву Мин има два колективни романа - "Asce di guerra" (изд. Марко Тропеа, 2000 г.) и "54" (изд. Елноди, 2002 г.).

Романите на колектива от италиански писатели Ву Мин се предлагат в книжарниците и едновременно могат да се свалят безплатно от интернет. Един от членовете на групата, ангажирана в битката срещу авторското право, обяснява подхода им.

"Ако всеки може да копира книгите ви, без да ги купува, от какво живеете?" Хората често ни поставят този въпрос и в повечето случаи прибавят следната забележка: "Авторското право е необходимо, авторът трябва да бъде защитен!". Тези изказвания показват до каква степен доминиращата култура (основана на принципа на собствеността) и развлекателната индустрия са объркали публиката. По отношение на авторското право и интелектуалната собственост най-голямото объркване господства в медиите и умовете. Единствено всякакви мошеници и паразити имат интерес да накарат хората да повярват, че "copyright" и "авторско право" са едно и също нещо, или че "авторското право" се противопоставя на "пиратството". Но действителността е съвсем друга.
Книгите на колектива Ву Мин се публикуват със следния надпис: "Цялостно или частично възпроизвеждане на произведението и неговото възпроизвеждане по електронен път се разрешават за лично използване от читателите с некомерсиални цели." Този надпис се основава на принципа на "copyleft" - понятие, измислено през 80-те години от "Движението за свободен софтуеър" на Ричард Столман, което оттогава се прилага в много области на информацията и творчеството.
"Copyleft" (непреводима игра на думи) е философия, която се изразява чрез много видове търговски разрешителни, първото от които бе GNU Public License (GPL) за свободен софтуер. Тя се е появила именно за да го защити и да попречи на когото и да е (Майкрософт, например) да си присвои резултатите от работата на свободни общности потребители и програмисти и да ги превърне в негова частна собственост. Ако свободният софтуер просто беше останал в обществената област, рано или късно безскрупулните хора от света на индустрията щяха да си го присвоят. Решението се състоеше в това copyright-ът да се обърне като палачинка, за да престане да бъде пречка за свободата на възпроизвеждане с цел да стане най-добрата гаранция за това.
Казано ясно: ако сложа copyright на някоя творба, означава, че съм неин собственик и се възползвам от правото, което това ми дава, за да кажа, че можете да правите каквото искате с произведението ми: можете да го копирате, да го разпространявате, но не можете да попречите на друг да го прави, или казано по друг начин - не можете да си присвоите това произведение и да попречите на свободното му движение, не можете на свой ред да сложите copyright, защото вече има такъв, той ми принадлежи, а вие си...
Конкретно в нашия случай, един гражданин, който няма възможност да си купи книга на Ву Мин или не иска да купува на сляпо, може най-спокойно да я фотокопира, да я сканира или още по-просто - да я свали безплатно от нашия сайт www.wumingfoundation.com. Това възпроизвеждане не се прави с търговска цел, така че ние го разрешаваме. Напротив, ако някой чуждестранен издател иска да преведе книгата и да я комерсиализира в своята страна или ако някой кинопродуцент иска да я филмира, тогава целите са доходоносни и тези господа трябва да платят (защото е ясно, че ние също трябва да имаме печалба, тъй като сме написали книгата).
Но нека се върнем към първоначалния въпрос: губим ли пари от това? Отговорът категорично е не. Опитът на много издателства показва, че логиката "един пиратски екземпляр = един непродаден екземпляр" никак не е логична. Ако не е така, как тогава да се обясни фактът, че нашият роман "Q", който може да се свали безплатно от интернет, в момента се преиздава за дванадесети път и е продаден в повече от 200 000 екземпляра? Всъщност, в издателския бизнес колкото повече едно произведение е в обращение, толкова повече се продава.
Достатъчно е да обясним какво се случва с нашите книги: потребителят Х влиза в сайта ни и сваля например нашия роман "54"; прави това от работното си място или от университета и на място го отпечатва и това не му струва нито стотинка; той прочита романа и го харесва; толкова го харесва, че решава да го подари на някого, но не е много красиво да подари купчина листа с формат А4! Тогава отива в книжарницата и купува романа. Какъв е резултатът? Един "пиратски" екземпляр = един продаден екземпляр. Има хора, които са свалили наша книга от интернет и след като са я прочели, са я подарили на поне шест или седем човека: един "пиратски" екземпляр = много продадени екземпляри. И дори и някои да не подаряват книгата ни, защото са останали без пари, те говорят за нея с близките си и рано или късно някой ще я купи или извърши описания по-горе процес (сваляне от интернет-прочитане-купуване-подаряване). Колкото до онези, които не харесат книгата, те поне не са похарчили никакви пари.
Така, както в случая със свободния софтуер на Open Source, е възможно да се обединят изискването за справедливо възнаграждение за работата на някой автор (или по-общо на работник на знанието) и увереността, че ще може да се възпроизвежда произведението (това означава да се осигури социалната му употреба). По този начин се дава предимство на авторското право, като се отслабва силата на copyright-а, дори и това да не се харесва на онези, които вярват, че двата термина имат едно и също значение.
Ако повечето издатели все още не са убедени в тази реалност и са консервативни по отношение на copyright-а, то те имат по-скоро идеологически, а не комерсиални причини; но ние мислим, че много скоро те ще се убедят в това. Издателската дейност не е застрашена от изчезване като звукозаписната индустрия: двете области се подчиняват на различна логика, основите им, както пътищата им и начините им за използване, са различни. И най-вече - издателите все още не са се главозамаяли, не действат като масови обирджии с денонсиране на договори и съдебни процеси срещу голямата технологична революция, която "демократизира" достъпа до средствата за възпроизвеждане. Допреди няколко години CD-записвачка имаше само в звукозаписни студия: днес почти всички имаме записвачки у дома, свързани с компютрите ни, да не говорим за устройствата peer-to-peer и т.н. Това е необратима промяна, която прави цялото законодателство за интелектуалната собственост остаряло.
Преди три века, когато copyright-ът бе измислен, беше невъзможно да се получи "личен екземпляр" или "възпроизвеждане с некомерсиална цел", защото само издателите имаха достъп до типографския материал. Всички останали трябваше да се примирят с участта си: ако не можеха да си купят книга, трябваше да се откажат от нея. Сopyright-ът не се възприемаше като антисоциален, беше просто оръжието на шеф на фирма срещу друг шеф на фирма, а не на шеф на фирма срещу публиката. Днес ситуацията е радикално променена: хората вече не са длъжни да се примиряват с участта си.

Рим, Il Mucchio Selvaggio

Ву Мин 1
Превела Калирой Пападопулу