Марина: Люлин на квадрат


"Ж.к. Люлин, бл. 906, вх. Б"- необичайно, но и достатъчно конкретно заглавие на поредното столично арт събитие, отправено към априлските посетители на софийската галерия "Кръг +" (до 20 април). Приели формата на адресна регистрация студенотонови абстракции пресъздават последното пластично прераждане на Марина Маринова. Вече шест години следим живописната й еволюция и отново оставаме приятно изненадани. Характер, сила и динамика: това са безспорни квалификации, които не бихме спестили на Марина и които перфектно прилягат на предложената визия, вдъхновена от софийското гето.
Превзели анонимното бяло пространство, петнайсет голямоформатни платна сипят легенди, изсмукани от микросвят, където, невидими за всеки, се преплитат хиляди съдби, различни и приличащи си, събрани в тоналностите на едно уморено ежедневие. Едва доловими силуети на добре познатите ни жилищно-комплексни скелети, прорязани от неугледни улички, безлюдно тъжни детски площадки, съживени от единствен весел щрих на проснато бяло-бежово пране... Марина пресъздава реална, геометрично прецизна и мрачно поетична абстрактна реплика на периферния артистичен и банален живот. Натрапчиво присъствие с необратим ефект - атмосферата струи през маслените пори на всеки един от петнадесетте "изгледа", напомня ни се дори, че не само гледаме, но и сме гледани - единствената по-малка работа в тъмносиньо сиво е намек за човешко присъствие в размазан контур на наблюдаващо око.
Навлизайки в съкровения олтар на творчеството на Марина, се докосваме до паралелен свят, появил се в намека за ясно структуриран геометричен типаж на пространство. Той носи елементи от отдавна познати художествени референции - колаж от парчета стари вестници, градене на живописния пласт чрез използване на форми от зората на абстракционизма. Младата авторка набляга на студения и неутрален тон, насложен върху осезаемо мощни и семпли конструкции и умело успява да подскаже сложния лабиринт на своята пластична мисъл.
Поканата за посещение в тази лаборатория на сиво-конструктивни светове ни позволява смело да прескочим контура на видимото и първично сетивно разбираемото. Нещо повече, позволява ни да се докоснем до пластичната материализация на поезията на един град, която, според нейния учител Светлин Русев, е "сходна до поетиката на Атанас Далчев".

Цветомира Тошева