Нестандартно

Винаги съществува риск, когато четеш книга, след като си гледал филм, особено ако филмът ти е харесал. Защото сравненията са неизбежни. И някак, ако книгата е втора, винаги опцията, през която се чете, е разфокусирана, винаги кинематографичното налага друг тип вглеждане и друг тип очаквания. Налага очакване за повече динамика, на което текстовете рядко могат да отговорят.
С това не искам да кажа, че от подобно четене книгите губят или че винаги ни изглеждат по-лоши в сравнение с филма, но казвам, че такъв контекст задава наистина едно по-малко невинно четене. Четене, което неизбежно пита за интертекстуалността.
Преди няколко месеца един от хитовите филми у нас стана "Отблизо" - и заради състава (Джулия Робъртс, Натали Порман, Джуд Лоу, Клайв Оуен), и заради великолепно изведения диалог, и заради перфектната режисура. А и защото филмът говори за любовта, но не по сладникавия начин, който често определя американските филми. Говори строго.
Говори за допустимостта на искреността, затова докъде си струва да питаме и струва ли си. И колко трябва да знаем, трябва ли и помага ли истината. Защитавайки идеята, че колкото по-отблизо се вглеждаме, толкова по-невъзможни стават контактите, толкова по-невъзможно става да не бъдеш сам. Лицемерно е да се отстоява истината, вредно е да се нахлува в личното пространство - това е нетрадиционното послание на филма. По-честно е да се премълчава, не просто за да се щади другият, а за да стават възможни придвижванията един към друг, връзките. Защото никой не може да бъде абсолютно честен, но налагаме ли го като изискване, рискуваме да скапем заедността. Защото - казва филмът - абсолютна вярност няма. Както няма нищо абсолютно. Има по-скоро полутонове, полунеща и това е, с което трябва да свикваме.
Тези констатации филмът всъщност дължи на пиесата на Патрик Марбър "Отблизо", която издателство "Intense" пусна на български своевременно.
Пиесата на Марбър е и по-жестока от филма. Ако филмът все пак прави компромис и отрежда известно щастие, допуска съхраняване на връзки и след пропадания, пиесата не го позволява. Думите за героите се оказват непреодолими, опитите да ги подредят в нови изречения, които да зададат смисъл - безполезни. Искреността убива щастието. С което не искам да кажа, че философията на компромиса, на псевдостта е кой знае колко привлекателна. Но тя отваря към размисъл за неща, които рядко си признаваме дори пред самите себе си. А това като реакция вече е напълно достатъчно.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Патрик Марбър. Отблизо. Превод от английски Искра Ангелова и Пламен Марков. Издателство Intense, С., 2005. Цена 9 лева.