На 15 април в Съюза на българските художници бе открита посмъртна изложба на нашия непрежалим художник Христо Градечлиев. След встъпителното слово на Ивайло Мирчев, председател на СБХ, Копринка Червенкова каза следните думи:

Скъпи Маргарита и Анди,
Драги колеги и приятели на Христо,
Ще започна с едно признание. Още мисълта, че днес ще ми се наложи да се изправя тук, пред вас, и да говоря някакви неща за Христо, ме изпълни с дълбоко смущение. Смущение, което на моменти се превръщаше в съпротива. Някак си не можех да си обясня защо предложението да говоря за един човек, когото изключително ценя и много обичам, ми създава такъв тежък дискомфорт. Докато в един момент проумях за какво става дума - просто си дадох сметка, че ако Христо не ни беше напуснал, тази изложба никога нямаше да се състои. Той нямаше да я поиска, нямаше да я позволи. Не защото се отнасяше несериозно към работата си; още по-малко пък защото не харесваше това, което прави. Не!
Трябваше да мине време, за да осъзная, че в продължение на години аз съм общувала с възможно най-несуетния човек. Но несуетен по един особен, нестандартен, бих казала, съвсем неочакван начин. Защото за Христо беше важно да направи нещата перфектни; и беше съвършено неважно да получи публични овации за тях. А това означава нещо много съществено и твърде рядко срещащо се. Означава, че Христо през цялия си живот - и преди нашата среща в "Култура", и в дългите ни съвместни години, си е изграждал сам, парче по парче, килийка по килийка, толкова стабилна естетическа решетка, че не е изпитвал необходимост от външни, чужди потвържения - и за естетическия, и за етическия си възглед. Неговият душевен интериор беше така изящно подреден, толкова хармонично завършен и така резистентен към чужда агресия, че я правеше автоматически несъстоятелна. И невъзможна.
Да превърнеш себе си в мярка на себе си, както го постигна Христо - това е изключителен талант. Ето с такъв рядък човешки екземпляр ние, всички тук стоящи, имахме честта да общуваме. Доколко и дали сме си давали сметка каква чест е това, е друг въпрос. Някъде интуитивно обаче, мисля си, всеки от нас е усещал артистичната и човешката му плътност и се е домогвал до нейното лъчене.
Затова днешното събитие - изложбата заедно с книгата - е подарък. Не от нас за Христо, а от Христо за нас. Искам от името на всички ни да му благодаря.


На изложбата се състоя и премиерата на книгата на Христо Градечлиев "... Безкраят на играта". Приходите от продажбата й са предназначени за помощно училище "Любен Каравелов" - Каварна. Изложбата продължава до 29 април.

К