Лиз Леа и българските танцьори
На 24 март 2005 г. в Театър "София" беше представена вечер на английската хореография с участието на Лиз Леа (Великобритания) - за първи път в България - и Балет "Арабеск". Спектакълът включваше "InLand", "Radha", "Dhiva" - създадени на основата на индийския класически танц, и "Duality", създадено специално за и с танцьорите на "Арабеск", в рамките на проведения от нея уъркшоп.

Творческата характерност на Лиз Леа бе предварително подробно представена от българските медии, затова няма да повтарям тази информация, а ще се спра на конкретното внушение на спектакъла, в неговата уникална неповторимост (три от изпълненията бяха сола на Лиз Леa, която се надяваме да видим отново, но засега само се надяваме...).
Безспорен интерес предизвика "Radha", най-вече с документално-архивната си стойност.
Хореографията на "Radha" е създадена точно преди сто години (1905) от Рут Сент Дениз, известна с интереса си към източните традиции в танца и със своята школа, в която се е обучавала Марта Греъм... За ефекта на номера допринесе без съмнение артистичното му представяне от самата Лиз Леа, която атрактивно и с чувство за хумор разказа историята на създаването му, заредена с цялата трогателна от днешна гледна точка наивност на авангарда от началото на ХХ век. Лиз Лея, превъплътена в индийска богиня, успя да прехвърли мост през времето и традициите, и да направи възстановената по документален филм творба отново въздействаща и интересна, може би точно с драстичния контраст спрямо съвременната танцова форма, която става все по-външно атрактивна и все по-лишена от вътрешно разнообразие и богатство. Като съвременен творец Лиз Леа носи дори на телесно ниво интелектуална дистанцираност към архаичния израз, но го прави без ирония и с целия възможен респект пред стилистичната оригиналност на творбата. Така тя добива действително двойствено звучене, като синтез на минало и съвременност в търсене на изчезналата по пътя сакралност.
Лиз Леа споделя, че търси духовния смисъл на танца, но не и религиозния. Това беше ясно демонстрирано в другите две солови изпълнения. Като автор на хореографията и до голяма степен на костюмите и сценографското оформление, Лиз Леа заяви търсеща и борбена индивидуалност, спазвайки събирателните характеристики на стила си, изразяващи се в подчертана детайлизирана разказвателност на жестовете на ръцете, интензивни и атлетични преходи, енергично запълване на пространството с конгломерат от мистика, нежност, първичност, поезия и сексуалност, ирония и драматичност. Тя се занимава с изследване на универсалната женственост, варираща между обожествяването и вулгаризирането, но неизменно целяща да привлича, да прелъстява, да очарова и завлича в личния си хаос от двигателни импулси.
"Who am I?" беше въпросът, който Лиз си самозададе в "Dhiva". Струва ми се, че тя е открила вече отговора и го експонира категорично пред притихналия зрител. Той не се съмняваше,че наблюдава изпълнение на талантлив творец от високо ниво, или един high style като следствие от съответстващия му life style.
Този път ще се спра специално върху изпълнението на танцьорите от "Арабеск", с нескромно разширен коментар. Повод за това е, разбира се, присъствието им в "Duality", което беше създадено за девет дни. (Лиз многократно изрази съжалението си, че не е имала поне още една седмица, за да направи нещо повече с тези прекрасни танцьори.)
"Duality" е създадено на базата на импровизации върху любовни стихове на Пабло Неруда. Владеенето на импровизационния начин на мислене е вече нещо добре отгледано в танцьорите, което е направило възможно раждането на тези емоционални 17 минути хореография, съдържаща множество стилови и технически новости, които обаче с нищо не затрудняват изпълнителите. Сглобената предишния ден хореография прозвуча стабилно в техническо и музикално отношение, като дълго репетиран номер. Трупата е готова да "сдъвче" с лекота всякакви стилови предизвикателства (в случая съчетанието на сложна техника с артистизъм), което е доказателство за правилната репертоарна стратегия на ръководството. (Лиз Леа е поканена лично от Боряна Сечанова с подкрепата на Британския съвет.) Леки, меки и концентрирани, танцьорите показаха удоволствието си от срещата с Лиз и доверието си в нейното лидерство. На фона на аржентинските танга, тяхната емоционалност изглеждаше дискретно предизвикателна и съсредоточено искрена, като при зрели, но не и "презрели" артисти.
И в очакване на следващия хореограф, който ще пристигне този път от Америка.
Неволно се запитах как ли биха изглеждали нашите танцьори при един малко по-различен life style, но оставих този въпрос за любителите на научната фантастика.

Мила Искренова

P.S. Погледнах отново заглавието на текста и то ми заприлича на "Али Баба и 40-те разбойника"... Сигурно съм обременена от действителността наоколо...