Всички - доносници, аз - не
В древния Рим, по повод Lustratio - акта на помирение и пречистване, са правели тържествени жертвоприношения. Може ли да се каже, че вследствие смяната на режимите в бившите социалистически страни обществата направиха същото? И че са се прочистили от греховете на миналото в името на "лустрацията" (тази латинска дума навлезе в речниците на всички страни от бившия Източен блок)? Всеки го направи по свой начин.
Източните германци могат да служат за пример. Още в началото те създадоха Бюрото "Гаук" (наречено на името на първия му директор, Йоахим Гаук), предназначено да се занимава с досиетата на Щази. До днес около два милиона човека са поискали да се запознаят с документите, които ги засягат. Обединението на Германия имаше благоприятни последици в това отношение - не само веднага бе създадена юридическа рамка на лустрацията (не оставяща поле за свободни интерпретации по въпроса кой е сътрудничил и кой - не), но бяха отпуснати и необходимите финансови средства (в бюрото работят няколко хиляди души). Иначе казано, на територията на бившата Германска демократична република успяха да се правят с този въпрос по цивилизован начин.
В Чешката република законът, създаден през 1991 г., слага ударение върху това, че трябва да е ясно дали едно лице фигурира в картотеката на Държавна сигурност. Една комисия под контрола на Министерството на вътрешните работи изработва и издава "негативно свидетелство". В противен случай въпросното лице не може да заема никаква публична длъжност (в администрацията, в съдебната система, в медиите, в армията над чин полковник). Характерна черта на лустрацията по чешки е, че от 2002 г. на интернет сайта на Министерството на вътрешните работи се публикува списък на информаторите на политическата полиция (име, месторождение, псевдоним) и вида на сътрудничеството - таен агент, информатор или притежател на жилище за тайни срещи.
В Полша законът за лустрацията влиза в сила през 1997 г. след дълги дебати. Съгласно него специален съд е овластен да установи дали дадено лице е сътрудничило съзнателно и тайно на службите за сигурност на комунистическата държава; но неговите постановления могат да бъдат обжалвани. Поляците "лустрират" депутати, висши държавни служители, съдии, адвокати, но не журналисти, например. В същото време тези, които си признават, че са сътрудничели с комунистите или които съдът уличава в лъжа, в крайна сметка не рискуват нищо - най-много да изгубят "морална квалификация" за даден пост.
Това не е първата лустрация в Полша - през лятото на 1992 г. министърът на вътрешните работи изпраща на най-висшите държавни лица списък, съдържащ 66 имена на високопоставени длъжностни лица в страната, които са били "използвани" от органите на сигурността в периода между 1945 и 1990 г. В този списък се намират (между другите) и следните имена: Лех Валенса (псевдоним "Болек"), президент на Републиката (1990-1995) [установен контакт и попълнен фиш през 70-ти години, но никога не е сътрудничил]; от десницата Кшиштоф Скубишевски ("Коск"), министър на външните работи (1989-1993), и от страна на посткомунистите Влоджимеж Чимошевич ("Карекс"), министър-председател (1996-1997), министър на външните работи (2001-2004) и в момента председател на Сейма. Наскоро в Полша една национал-католическа партия - Лигата на полските семейства (ЛПС), предложи да се затегнат лустрационните мерки и да се публикуват имената на бившите сътрудници и доносници на комунистическите служби за сигурност. В това предложение има рискове за партията, но то може да й донесе и немалки политически дивиденти в навечерието на парламентарните избори (тъй като ЛПС не произхожда от легендарния профсъюз "Солидарност", който през 80-те години гъмжеше от "достойни за доверие" елементи). Тоест, при поляците присъстваме на възраждане на "войната на досиетата".
От гледна точка на лустрацията, балтийските държави заемат особено място сред новоприетите членове на Европейския съюз. Естония, Литва и Латвия бяха част от Съветския съюз; там формите на репресия са били много по-тежки от другите страни на социалистическия блок. КГБ беше проникнал във всички слоеве на обществото, за да ги надзирава, като в същото време преследваше безмилостно дисидентите. А и съветската политическа полиция отнесе досиетата (най-вече литовските и латвийските) в Москва и това е реален проблем.
В Естония, съгласно гласувания през 1994 г. закон, от всяко лице, заемащо публична длъжност, се изисква клетвена декларация, че никога не е сътрудничало с КГБ. Ако го е правило, лицето трябва да се яви пред службите за сигурност. Във всеки случай сътрудничеството му няма да бъде оповестено публично.
В Латвия бившите агенти на КГБ трябва да се явят пред Националния институт на историческата памет, който не е подчинен на полицейските служби. Законът за лустрация от 1994 г. изисква проучване на кандидатите за изборни длъжности, но и за длъжностите на държавните чиновници, за които използването на бивши агенти е забранено. От 1998 г. бивши служители на КГБ не могат да се кандидатират на избори, а бившите доносници са задължени да уведомят избирателите си за своето минало.
В Литва през 1999 г. парламентът гласува Закона за лустрацията, който изисква лицата, работили за КГБ между 1940 и 1990 г., да се явят пред специална комисия. В същото време информацията се огласява само ако въпросното лице заема публична длъжност или ако е пропуснало да се яви пред комисията през шестте месеца след влизането на закона в сила.
В тези разпоредби обаче има пукнатини. Така например, през януари стана ясно, че латвийският външен министър, шефът на Държавната сигурност и подпредседателят на латвийския парламент са били офицери от запаса на КГБ през 80-те години. Парадоксално, но според латвийския закон запасните офицери на КГБ не се схващат като сътрудници. И все пак, твърдят експертите, те са си били част от ревностните сътрудници на съветската власт. Латвийският ежедневник "Lietuvos Rutas" разкри, че през 2004 г. Русия е изхарчила 5,5 милиона долара за разузнавателна дейност в балтийските държави. "Големият брат" се интересува от всичко: политическия и икономически живот, военна информация, НАТО и европейските институции. А за тази работа другарите от бившия режим могат да се окажат много полезни.
Без дълбинна лустрация не можем да си представим раздялата с комунистическото минало. Манипулираните досиетата, както и потушените скандали работят за бившите агенти (които разполагат с много информация) и за руските тайни служби (които сигурно съхраняват къде оригинали, къде копия на документи на Тайните полиции). В същото време е трудно да се видят ясно нещата, защото в бъркотиите по смяната на режима службите за сигурност са унищожили неопределен брой документи. Такъв беше случаят в Унгария, където още през ноември 1989 г. един подполковник от политическата полиция разказа на пресата за унищожаването на досиета в индустриални количества: от 110 000 досиета за вербуване, около 100 000 са били унищожени...

Сп. Ufi, Будапеща

Габор Лаци