Как тайните служби си осигуриха оцеляването
Даже след като се отказа от масовите политически убийства, държавният социализъм имаше нужда от хора за тайните служби. Те трябваше да тероризират населението, за да осигурят стабилността на режима. Действащите лица в този механизъм бяха в действителност безразлични към идеологическите корени на болшевизма. Те съставляваха привилегирована група от ограничени люде, за които най-важното беше - и си остава - тоталната власт. Те не управляваха комунистическата диктатура, те бяха само нейният цимент.
Още преди смяната на режимите тези хора направиха необходимото, за да запазят сферата си на влияние и своето привилегировано положение. Те успяха да убедят елита на прехода, че тайните служби при демокрацията имат същите функции, както и по времето на тоталитаризма. Те успяха да внушат, че тяхната роля е чисто "професионална" и че, по тази причина, демокрацията съвсем резонно може да използва същите хора, като тиранията на партията-държава. Сякаш при режима на Янош Кадар [1956-1988] тайните служби не бяха инструменти за тотален контрол над обществото, а "нормална" защита на реда и държавата.
Освен това успяха да внушат, че повечето от тях са били добри хора, работили в интерес на отечеството - докато всъщност работеха за тиранията. Защото в интерес на отечеството не се вербуват, под заплаха, десетки хиляди доносници, натоварени да шпионират съседите си, приятелите си или интелектуалците. Да се представя това за патриотизъм, значи да продължава кадаровата лъжа, която представяше Имре Наги, министър-председателят, екзекутиран през 1957 г., и унгарските емигранти след 1945 като сбирщина предатели. Предателите бяха в тайните служби, те направиха всичко, за да издълбаят пропаст между Унгария и западните демокрации. Доказателство за това е присъствието на съветски съветници в Министерството на вътрешните работи чак до 1989.
Елитът на прехода даде съгласието си тайните служби да избират по тяхно усмотрение какво може да бъде публикувано от документите на диктатурата. В продължение на повече от десет години те успяваха да изключат всякакъв граждански контрол и да бъдат единствените, които решават какво да остане и какво не в архивите. Измамнически внушаваха, че публикуването на документи би застрашило морално невинни граждани. Впрочем, свободният достъп до документите не влече след себе си никаква юридическа санкция; а в морален план, който види миналото си в лицето и се разкае, е смятан за невинен. Но досега правилата, на които се позовавахме в работата със секретни документи, пречеха на унгарското общество да застане лице в лице със своето близко минало.
Днес, когато скандалът с доносниците и наблюдаващите ги офицери е отново на дневен ред, всички, които имат интерес широката публика да бъде изключена от достъп до архивите, контраатакуват. Наблюдаващите офицери спокойно твърдят, че след 1963 г. няма вече монтирани процеси, че никакъв особен конфликт между властта и обществото не е имало и че в действителност именно те, тайните служби, са закриляли редките дисиденти - които не щели нищо да разбират. А всъщност става дума за съвсем друго - след един изключително брутален първи етап, обществото беше толкова тероризирано, че откритият протест срещу режима беше стала немислим.
В други държави "професионалистите" от тайните служби успяха да запазят властта си след падането на комунизма: при Милошевич те обслужваха сръбския самоубийствен национализъм; запазиха влиянието си в Словакия на Мечияр и в Румъния на Илиеску, а в лукашенковската Беларус и до днес поддържат антидемократичната система. В Унгария политическата култура беше достатъчно развита, за да попречи на такъв процес. Остава ни да разберем ще успеем ли да попречим и на изопачаването на историята. Някои твърдят, че контролът на гражданите върху тайните архиви само ще раздели обществото. Ала тези, които разделят, са същите, които пречат на прозрачността, осигурявайки по този начин монопол върху информацията на тайните служби и отваряйки пътя на политическите манипулации.

Nepszabadsаg, Будапеща

Рудолф Унгвари