Корава драма

Изглежда, в руското общество нещата вървят доста на зле, след като филмовите автори се обръщат към "военно-патриотичната" тема с цел напомпване на националния дух - през смяната на визията за героизма и предателството в екстремна ситуация. А след успеха на "Кукувица" и "Звезда" те очевидно успяват. Ако приемем тези два филма за полюсни, "Свои" е някъде между тях. И в цялата си философична суровост е по-добър от двата, взети заедно.
През август 1941 в провинциален руски полк цари невъобразима идилия. Чекиста (навъсен Сергей Гармаш) пристига със своя мотор, плешив череп и зли мустачки. Посрещат го с горещо мляко. И изведнъж - немски огън, пукотевица, разфасовани тела, танк през войниче... Пленници се тътрят под есесовски заповеди. Трима замислят бягство, подкокоросани от Митка (Михаил Евланов), родом от близките села. Другите двама са Чекиста и Евреина (страхотен Константин Хабенски с рижа коса). Не се познават дори, но хукват заедно в гората. Бащата на Митка (величествен Богдан Ступка) - антиболшевик, преминал през Сибир, а днес колаборационист, ги подслонява в плевнята. За тримата светът наоколо е видим единствено през процеп, прозорче, визьор... Вътре - тъма, тежко дишане, кашляне... Камерата жадно се впива в лицата на героите, но изскочи ли на двора, рисува изкусителен за фронтовака матриархат - обществото на бащата се състои от двете му дъщери и две млади съседки: кръглолики, яки, забрадени, чевръсти, отзивчиви... Едната от тях е Катя (Анна Михалкова) - годеница на Митка, пожелана от местното ченге (Фьодор Бондарчук). Другата е Ана - спътница по неволя на бащата, но пожелала Чекиста...
Три пъти излизат тримата сред природата. И все убиват - зверски. Сближава ги заедността във вакуума на ужаса. На свой ред бащата, разкъсван от противоречия, най-сетне ги кани в къщата. На финала изпровожда оцелелите двама. Решен в мърлявата гама на блатен монохром, с обилие от скърцащо-тракаща натура и пестелива, но чудна музика (десет парчета), "Свои" безпардонно ни потапя в мочурището на насилието. Забит в зловещата куриозност на оцеляването, филмът рие из гърч, безпомощност, ненавист... През кървавата клаустрофобия на несвободата и човешката реч в придихания той изтръгва от екрана шаблоните за благородство, патриотизъм, героизъм. Продънва патетиката. Разсича междата между свой и чужд, приятел и враг, хармония и конфликт, вчера и днес... А актьорите са просто изумителни. Влязъл в киното елегантно с "Над тъмната вода" (1993), а после създал глуповатата мелодрама "Женска собственост" (1999)..., със "Свои" Месхиев се реваншира - мъжествено и артистично. И закономерно триумфира сред руската филмова реколта 2004: "Златен Св. Георгий" за най-добър филм, "Сребърен Св. Георгий" за режисура и мъжка роля на Богдан Ступка, наградата на руската критика от 26-ия филмов фестивал в Москва, а сега - и "Ника".

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Свои, 2004, Русия, 112 минути, режисьор - Дмитрий Месхиев; сценарий - Валентин Черних; продуценти: Виктор Глухов, Сергей Мелкумов и Елена Яцура; оператор - Сергей Мачилски; музика - Святослав Курашов; в ролите: Богдан Ступка, Константин Хабенски, Сергей Гармаш, Михаил Евланов, Анна Михалкова и др.
Представен на 9-ия Международен София Филм Фест