Меценатството идва
На 18 април се състоя публичен разговор за проектозакона за меценатството, внесен в Народното събрание на 19.10.2004 г. от Юлияна Дончева и група народни представители. Присъстваха членове на новосъздадения Консултативен съвет към министъра на културата и туризма, дейци на културата, депутати.
В мотивите към законопроекта се говори, че той "създава правни механизми, чрез които стимулира частноправните субекти да подпомагат развитието на българската култура. [...Той] предвижда различни видове стимули за меценатите. На първо място, данъчните облекчения - намаляване на данък общ доход, съответно на корпоративния данък с до 20 на сто, както и освобождаване предоставянето на безвъзмездната помощ от облагане по Закона за данък върху добавената стойност. На второ място, държавата да подпомага и насърчава меценатите чрез кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения. Освен материални, законопроектът предвижда и морални стимули за меценатите."
Законопроектът "е насочен към подпомагане създаването, съхранението и разпространението на широк кръг произведения на културата: литературни произведения, публицистични произведения, музикални произведения и звукозаписи на музикални произведения, аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби, сценични произведения, филми и други аудио- и аудио-визуални произведения, произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти, произведения на архитектурата, произведения на художествената фотография, произведения на изкуството, създадени с помощта на компютърни програми и изпълнения на артисти-изпълнители".
Законопроектът определя мецената като "физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване на произведение на културата или съществена част от него [...], което предоставя безвъзмездна помощ за осигуряване на помещения, техническо оборудване и специалисти за съхранение на архива на БНТ, БНР, НБКМ, Националната фонотека и Националната филмотека. Меценати са и лицата, които безвъзмездно предоставят помощ за [...] популяризиране на произведения на културата."
Голяма част от законопроекта заема уреждането на регулирането на процеса на меценатството. Първо, създава се Държавна комисия "за подпомагане на културата", която да управлява процеса - с консултативен орган Обществен съвет. Второ, регламентират се "условия и ред за регистрация на огранизации, подпомагащи културата". Тези организации, "юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност" ще бъдат междинното звено между мецената и ползващия щедростта му (за тях се предвижда да остава до 7 % от тази щедрост).
Държавата не е меценат, по смисъла на този проектозакон, но чл. 41 предвижда организирането "на културно лото по реда на Закона за хазарта. Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждават от министъра на културата съгласувано с министъра на финансите като най-малко 50% от тях се използват за нуждите на националните фондове, подпомагащи създаването на произведения на културата." (В мотивите се казва, че "чрез културното лото държавата ще компенсира по-ниските приходи от данъци, резултат от въведените данъчни облекчения.")
Всички участници в разговора, предизвикан от Министерството на културата и туризма, подчертаха крайната необходимост от подобен закон. Министър Чилова изрази надеждата си, че Народното събрание ще го приеме на първо четене - и след това в него ще се нанесат необходимите поправки. Юлияна Дончева беше оптимистка - ако следващият парламент го приеме бързо на второ четене, данъчните закони за следващата година ще се съобразят с него - и на практика той ще започне да действа от 2006 г.
Бяха направени много предложения - предимно за разширяване на приложното поле на закона, за да могат да бъдат обект на меценатство образованието по изкуствата и паметниците на културата (за съжаление никой не говори за културните издания, които също се нуждаят от помощ).
Борис Данаилов отбеляза, че данъчните облекчения трябва да бъдат много по-подробно разписани в закона, като се стимулират големите дарения.
Проф. Божидар Димитров обърна внимание върху формулировката "произведение на културата по този закон е всяко произведение на литературата или изкуството, създадено от лице с българско гражданство...", която би затруднила прилагането на проектозакона.
Академик Светлин Русев единствен обърна внимание, че този законопроект би могъл да се нарече "закон за посредника". Всички се разотидоха с надежди.

Хр.Б.