С каква
С каква непостижима простота
тълкуваш ти природните закони,
дръвче дъждовно... капка се отрони:
Сияйна смърт - нехайна красота.

По детски просто, сякаш на шега,
прониквам в сетивата ти зелени
и бавно се пробужда в мойте вени
една любов, подобна на тъга.

И вече зная, толкова съм сам,
че вече нищо друго не умея,
освен със този залез да се слея,
та тишина на нищото да дам.

Такава нечовешка тишина,
че най-подир да мога да простена
в една безкрайна пролетна вселена,
в едно дръвче под голата луна.


Иван Методиев