Космогония
Ленива космогония от плява
и плетища с проскубани петли.
Мълчание, което се прозява.
Открай докрай магарешки бодли.

Насред дерето - вирче и върби.
А във водата - чергици продрани.
И вечните ни прани-недопрани,
с канап пришити български съдби.

Надникнеш към небето - полумрак.
Мъгли. В мъглите бог. И мокра глина.
Надникнеш във душата си невинна -
не, по-добре недей надниква пак.

И дълго слушаш после как вали.
А с всяка капка все по-тихо става.
И ето на - животът си минава.
И уж боли, а никак не боли.


Иван Методиев