Търси се наследник
Католическата църква се намира на кръстопът. Започна играта с имена, концепции, кръгове на интереси и всякакви други спекулации.
Йоан Павел Втори остави тежко наследство на световната църква. Това е едно двойно наследство. Днес всеки от имащите право на глас сто и седемнадесет кардинала съзнава граничещата с трагичност неблагодарност на задачата да се избере наследник на онзи полски човек на простите инстинкти, радвал се на световно признание. Всеки от тях знае също така, че механизмите за вътрешни блокади в най-старата институция в света ни най-малко не са отслабени, дори напротив. Провежданата от Йоан Павел Втори политика измести на заден план петте големи проблема, които останаха нерешени през последните десет години.

Петте големи проблема пред бъдещия папа

Първо: В много области по света действително се наблюдава обръщане на хората към религията. В повечето случаи обаче преобладава едно мистично разбиране. Между тази нова форма на религиозност и църковното й култивиране е зейнала голяма пропаст, за чието затваряне католическата църква все още не е намерила адекватно за времето средство.
Второ: Естественият център и ядро на християнството се намира - както Йоан Павел Втори отдавна успешно формулира - в "състояние на духовно опустошение". Запазва се тенденцията на постоянна загуба на християнско самосъзнание и секуляризация.
Трето: Числото на свещенослужителите намалява, духовните академии осиротяват, все по-малко млади хора се съгласяват на целибат. Какво да се направи? Освещаването на т.нар. viri probati, тоест на бракосъчетани мъже със стабилен и доказан брак, може да внесе свежи сили в църквата.
Четвърто: Мисионерското дело в Азия и най-вече в Китай, където живеят над 10 милиона християни, по мнението на самите мисионери е незадоволително - християнството се разпространява, но не хваща корени.
Пето: Много хора смятат, че най-важната задача пред бъдещия папа ще е реформата на управленската структура. Реформаторите не се стремят към демокрация на масите, а по-скоро искат да се гарантират ролята и правата на епископите при взимането на решения.
И петте изброени проблема засягат идентичността на църквата; с избора на нов понтифекс ще се избере посока на развитие. Кой кандидат ще успокои консервативната клиентела, предотвратявайки "протестантизацията" на църквата? Кой ще подходи адекватно към СПИН-а, тоест ще одобри употребата на презервативи, като въпреки това защити позицията, че създаването на човешкия живот е смисълът на половото сношение? Кой ще осъществи помирението с руската православна църква? И кой отдаден на духовния живот теолог и духовен пастир ще е способен да води един твърде активен обществен живот?

Идващите от съвършено различни културни региони кардинали - от индустриални държави и развиващи се страни - се разделят на традиционалистки настроени защитници на вярата, либерални реформатори, такива, прокарващи културни мостове, и умиротворители. През изминалите месеци до обществеността достигаха сигнали за бушуващата борба за надмощие на различните фракции за избор на наследник на папата; и въпреки това - както винаги през последните десет години - всичко си оставаше в сферата на спекулациите. Всеки от кардиналите ще постъпи неразумно, ако преди началото на конклава се изкаже по въпроса за наследника; всеки, който информира обществеността за дейността на конклава, ще бъде незабавно отстранен. Който явно афишира предпочитанията си за определен кандидат, прави избора му невъзможен, който пък агитира за собствената си личност, намалява с това шансовете си.
Определени имена от колегията на кардиналите вече се спрягат като фаворити. Често се споменава седемдесет годишният кардинал Диониги Тетаманци, архиепископ на Милано. Описват го като топъл човек, приятелски настроен, ангажиран и проницателен. Като университетски преподавател той притежава задълбочени познания по морална теология и може да противопостави "благата вест на надеждата" срещу "ексцесивния песимизъм" на днешното време. Спряга се също така името на Анджело Содано. Той е могъщият кардинал-държавен секретар и "министър-председател" на държавата Ватиканът, вторият човек след Йоан Павел Втори в йерархията на световната църква, човекът, който координираше външната й политика срещу американската политика в Ирак.
Содано е на седемдесет и седем години, Иван Диас - на шейсет и осем. Последният е дългогодишен дипломат и архиепископ на Бомбай, скромен и затворен в себе си, подчертано сърдечен, красноречив и харизматичен. Като нунций в Африка и Азия е събрал ценен опит, познава Китай и Русия. Няма съмнение, че изборът на един индиец по рождение като Диас е едно стратегически умно решение.
Възможни кандидати още са шейсет и четири годишният Анджело Скола, "патриарх" на Венеция, великодушен, но консервативен учен и ректор на Латеранския Университет, и накрая - Хосе да Круз Поликарпо, шейсет и девет годишен архиепископ на Лисабон, един човек, който умее да строи мостове между различните вътрешно църковни опозиции, работи за обновлението на църквата, бори се срещу социалната несправедливост и се грижи за диалога с нехристиянските култури.
Три сценария са мислими. Ако в колегията действително доминира интернационалистката тенденция, вероятно е да се стигне до избора на папа от Третия свят, най-вероятно от Латинска Америка, където живеят половината от днешните католици. Възможен кандидат тогава е шейсет и осем годишният кардинал Хорхе Марио Берголио, архиепископ на Буенос Айрес. Ала Берголио е йезуит, което винаги е било недостатък. Негова алтернатива е кардинал Клаудио Хумес, седемдесет годишният архиепископ на Сао Паоло. И двамата обаче са твърде склонни на реформи, а и латиноамериканският католицизъм често се окачествява като фолклористичен и повърхностен. Реален кандидат е и Франсис Аринце от Нигерия - полиглот и деен духовен пастир - ала за папа от Африка е още твърде рано, твърдят запознати.
Ето защо - и това е вторият сценарий! - познавачите на Ватикана залагат на избор на италиански кандидат. Италианците имат репутацията на дипломатични, гъвкави и добре запознати с машината на римската курия. Въпреки че с издигането на кардинали от Източна Европа италианската фракция загуби част от влиянието си, реални шансове имат Диониги Тетаманци или Анджело Скола. И двамата са намират в подходяща възраст, отворени съм към света и са радетели на реформите.
На трето място е не по-малко вероятно да се стигне до избора на преходен понтифекс. Един папа, който поради напреднала възраст ще остане в длъжност само броени години и поради това ще може да проведе само една или две от реформите. Онази фракция, която не харесва флирта на църквата с медиите и очаква един спокоен религиозен водач, вижда своя фаворит в Йозеф Рацингер. Той е на седемдесет и седем години и от 1981 е префект на конгрегацията по вероизповеданието. Рацингер е консервативен в онзи най-съхраняващ смисъл на думата. Говори поне 4 езика свободно, води се за най-брилянтния мозък на църквата, апологет на чистото учение, човек на формата и реда. Той въплъщава институцията, ала е противник на задълбочаващата се бюрократизация и е способен да се заеме с децентрализацията, без да разочарова консерваторите. Рацингер освен това е един от малкото признати партньори при диалози с мюсюлмански водачи.
Най-рано 15 дни след смъртта на Йоан Павел Втори конклавът се събира. Духовниците пристигат от 54 държави в Рим. 117 кардинала, ненавършили 80 години, имат правото на глас. На теория може всеки неомъжен католик да бъде избран за папа. На практика от 14 века насам кардиналите са избирали винаги един от своите.
Много от тях едва се познават. Междувременно са се образували национални и регионални блокове: 20 италианци, 11 американци, 12 африканци, 22 латиноамериканци, 11 азиатци, както и групата на кардиналите от курията. Мнозина ще бъдат водени при взимането на решения от т.нар "водачи на глутницата".
Кардиналите ще живеят под един покрив по време на конклава - в Domus Santae Marthae. Те ще могат да телефонират помежду си, но всякакви телефонни връзки с външния свят ще бъдат прекъснати.
Изборът се провежда на латински език. Всеки записва името на фаворита си върху лист хартия с леко променен, но лесен за четене почерк. Накрая всички 117 листа се смесват в урната. Един помощник ги отваря, прочита силно изписаното име. Нов папа е избран тогава, когато един кандидат събере 66,6 процента от гласовете след 33 гласувания. Изборните бюлетини се изгарят и бял дим се извива от комина на Сиктинската капела. Това е спасителният знак. Католическата църква отново има водач. Много е възможно един абсолютно непознат нам да произнесе Urbi et orbi от Лоджата на Ватиканската Базилика. В резултат на един изненадващ компромисен избор Карол Войтила стана на 16 октомври 1978 264-тия наследник на Петър.

Die Zeit, 10-17 април 2005, бр. 15

Кристиян Шуле
Превод от немски Христо Карабаджаков


По повод политическото наследство на папа Йоан Павел Втори


Бел. ред. Текста получихме на 18 април, в деня на началото на Ватиканския конклав. Публикуваме го не защото съдържа най-точната хипотеза за името на бъдещия Папа, а заради любопитния анализ, който прави на сегашното състояние на Ватикана и силовите линии в него.