Смирненски на ролери

Аз съм плейбой по рождение и всички плейбои са мои братя
кандитат-студент в СУ Кл.Охридски, 2004 г.


Всъщност не само Смирненски е на ролери в този спектакъл на Маргарита Младенова. Върху белия квадрат на пързалката, в който Даниела Ляхова е превърнала сцената на Сатирата, се претърколват като топки в стъклена сфера за теглене на лотария, откъси от произведения от онази част на класическата ни литература, която по стара инерция се нарича "социална". Принципът на "изкачане на топката", на появата на съответния текст на сцената не е фабулно мотивиран. Напротив, режисьорката настоява на принципа на "случайността" в появата му и категорично цели да се изплъзне от театър, който предлага цялостно концептуално тълкуване на тези текстове. От тази гледна точка на структуриране на спектакъла не бих казала, че става дума за "нов прочит" на "социалната" ни класическа литература. По-скоро намерението е нейни познати, натежали от употреби откъси (самата Маргарита Младенова е поставяла "Приказка за стълбата"), да бъдат пуснати да циркулират "свободно" в нова, актуална културна среда и да се провери какви актуални смисли са в състояние да произведат при това "търкаляне".
Персонажите са свободно плъзгащи се по сцената роли - полицай, редактор, студент и студентка, клошарка и пр. - всички до един на ролери. Цветан Алексиев е инфернален конферанс, който повече иронизира ролята си на водещ в това "кабаре", отколкото да се впуска в нея. Той се движи на ръба между ред цитати - на водещия от "Кабаре", на комиксов Батман и на образ от концерт на някоя метъл-група... Студентката и студентът са със сака, шалове, дънки и каскети тип Гаврош/United Colors of Benetton и преследват редактора на столичен вестник повече като цитати на неконформизъм (леко е пародиран "идеалистичният" патос в диалозите с него) отколкото като носители на убеждения. Както и редакторът е повече цитат на типичен циник, отколкото символ на "Системата". Действието се накъсва от приятни песнички, цитиращи соцестрада в жанра "мюзикъл". По този начин цитатно прозвучава и известното стихотворение на Смирненски "Ти целия скован от злоба си/ о, шумен и разблуден град" до Дебеляновото "Спи градът в безшумните тъми".
С други думи, съвсем различни сценични кодове, като кабаре (обикновено откровено политически жанр), мюзикъл, шоу-програма по "Смирненски" и пр. и пр., в които е "четена" и е възможно да се "прочете" тази литература, се използват от режисурата, за да се впрегнат техните производителни сили при провокацията на асоциации и смисли в изричането й. За да не се разбягат обаче, Маргарита Младенова ги вписва в един метаетичен свод, в една вечна битка между доброто и злото, минаваща през самия човек, която леко патетизира представлението, напомняйки за нещо като квази-моралите.
Пресилено е да се твърди, че спектакълът е особено завладяващ, забавен или вълнуващ. Но цялото това ролево търкаляне на текстове от Смирненски, Подвързачов, Вазов или Алеко Константинов по улеите на различни познати ни и възможни сценични изкази умно и интелигентно поставя проблема за способността на театралното ни изкуство да говори за актуалния социален спектър без страх от дългите стари сенки на ангажирания театър и от комплексите за "бедност" на българската литература. От тази гледна точка, най-сетне Сатиричният театър напомни, че не е "плейбой по рождение" и подложи на изпитание, на една по-сложна сценична рефлексия собственото си наследство, собствената си "сатирична" традиция и собственото си място в съвременната ни култура. Не е малко.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Плебеи по рождение по Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Тома Измирлиев, Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Димитър Подвързачов, Христо Смирненски. Сценарий и режисура Маргарита Младенова. Сценография Даниела Ляхова. Композитор Стефан Димитров. Участват Албена Павлова, Янина Кашева, Диана Добрева, Стефан Стефанов, Иван Бърнев, Христо Петков, Цветан Алексиев, Маргит Гошева, Павлинчо.