Магията, наречена душа

Както често се случва с чужди писатели, Кънингам навлезе в българската култура отзад напред: прочетохме първо последния му роман, "Часовете", а сега получаваме ранния, "Дом на края на света", публикуван за пръв път през 1990 година. При това положение неизбежно четем първия през втория, търсейки "своя" Кънингам в другия, непознатия и все още "неоформения" според реда на познатите преводи. В действителност думата "неоформен" е последното нещо, което би могло да се каже за дебютния роман на този американски писател. Творбата е написана спокойно, уверено, даже някак епически, макар че действието се развива в частния живот на малка група герои. Тези, които харесаха "Часовете" заради "постмодерното": играта на идентичности, размяната на културни пластове, асоциативното приплъзване на дискурсивни внушения - ще се почувстват малко разочаровани. "Ранният" Кънингам е почти класически романист, който разказва с традиционна хронологическа последователност живота на три семейства "средни" хора от Средна Америка в продължение на двайсетина години. Бихме могли да наречем творбата и bildungsroman, защото наистина е роман за порастването на едно поколение, преживяло младостта си през 60-те години (с хипи-движението, наркотиците, рока), улегнало вече към края на 80-те - едно съвсем различно време, когато се появяват "типични" за него проблеми като болестта СПИН. Всъщност социалните събития присъстват в сюжета непряко и отдалече, като фон на частния опит; необходимо е известно интерпретативно усилие, за да ги прочетем в психологическите перипетии, които преживяват героите. Действието се развива по-скоро "в дълбочина" (по вертикалната ос на човешката психика), отколкото "в ширина" - разнообразие от характери и фабулни обстоятелства. Броят на героите слабо надхвърля броя на пръстите на едната ръка; останалите персонажи се мяркат епизодично в очевидната функция на сюжетен фон. Най-интересната черта на романа е неговият специфичен психологизъм, може би по-точно - специфичната позиция на разказвача към психичната проблематика на собствения си разказ. От една страна - ясно различими конфликти и перипетии с "душевен" характер, това, което бихме нарекли психологически драматизъм на образите в доста традиционен обхват - като се започне с детската травма от смъртта на близък човек и се стигне до болестите, отчуждението и безсмислието на "зрялата" възраст. От друга страна - една особена дистанцираност, липса на развълнуваност, на класическо "съпричастие" към разказваните събития. Читателят е оставен сам на себе си: неговата идентификация с героите не е предположена в типа комуникация, който задава текстът. Може би точно това е "модерното" в този иначе доста традиционен роман. Все пак "Дом на края на света" се чете с удоволствие и отдаденост. Текстът поражда една особена лекота на естетическото преживяване, може би способност за "отчуждаване", за поглед отгоре - или отстрани - на болезненото и драматичното в човешкия опит. Традиционната емоционалност в отношението на читателя към героите на един роман тук е изместена от много по-интелектуалната удоволственост да съзерцаваш живота. Наистина, "Дом на края на света" е доста различен от "Часовете", но по този начин става възможно да видим как се развива един безспорно добър писател и може би - какви са доминиращите посоки в развитието на модерната западна белетристика.

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Майкъл Кънингам. Дом на края на света. Превод от английски Юрий Лучев. Издава Intense. С., 2004. Цена 18 лева (твърди корици).